ПЪТУВАНЕ

Свързано изображение

Плевен. Гарата. Бюфетът. Обява: „Търсим майстор за закуски“. Казвам, вземайки сандвич: „Наполовина мога да помогна. Майстор съм, но не на закуски“. Жената въздиша: „От година нямаме майстор, само сандвичи правим“…

Не е на добре в България да няма баничари…

Не е… Има още

Advertisements

ДАЛЕЧНИЯТ ПЪРВИ БРАТОВЧЕД

Свързано изображение

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…

А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…

„Ей, господине…“ Има още

БОЛНИ И РАЗБОЛЯВАНИ

Свързано изображение

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…

Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзва… Има още

СИМО

Резултат с изображение за бяла слатина

„Ей, с жълтата фланелка…“

Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наред жълтата си книжка“. Оня се хили…

Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница  или нещо друго за хапване, пред шумкането на отваряните книжни страници. Има още

ПРАЗНОТА ЗАД ФАЦАТА

Резултат с изображение за бяла слатина ИВО ПЕШЕВ

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…

А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но синчето – доказателство, че природата си почива при второто поколение, вече беше уредено във ВИФ /не казвам прието!/. Има още

И СЛЕД СВЕЩИЧКАТА Е МРАК

Свързано изображение

Свърши пАнаирът…

Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купува. Иначе – защо да го носят от панаир на панаир, от събор на събор… Има още

ПО СВЕТА У НАС – СУТРИН

Резултат с изображение за бяла слатина изображения панаир

 

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…

Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…

Че и по местната кабелна ПРЯКО го предаваха. Да не би някой да пропусне величайшето историческо чудо. Тони Сторарооооо…

После тук и там загърмяха бесни чалги. Купонът продължи до посреднощ…

Довечера ще участва някаква открадната Неда от Сръбско, в недевя Пиф, може и Еркюл…

Заранта минах през пАнаиръ.

И – тишина…

Рядко се мярка човек, забързан към трудовия си пост, както пишеха едно време по вестниците. Днес не само тия вестници ги няма… Малцина работят редовно нейде. А останалите защо да рипат рано заран? Даже ранни пилета няма. В магазините карат бройлери веднъж седмично, по обяд…

Цигани, обаче – бол. Едно време градът беше към 20 000. От тях към хиляда цигани. Работещи, с деца, ходещи на училище, опитващи се да спазват законите. За което помагаха милиционерите с указателните дебели палки…

Сега циганите са над 5 000. На око. Щото иначе никой не ги брои. От либерализъм ли, от страх ли…

Но тия цигани заранта са в графа „работещи“. При това бая тежък труд. Не е лесно да убедиш пенсионер с мини микро пенсия да купи пластмасово подобие на нещо… Абе, нещо…

И – убеждават. Продават. Печелят туй-онуй. Щото и общината печели – 10 лева на квадратен метър. Та – въртят се едни пари…

И зрелища. Имало в петък концерт на Силвия Кацарова. Разказваха ми набори. Викат – май нещо със ставите не е добре жената. Възможно, те всичките са спецове в тая област. Но им харесала…

Само, дето позакъсняла малко, в 8,30 почнала. Бе, казвам им, за вас е късно, за младите и 11 часа е рано…

А, както казах, Тони Стораро пял снощната вечер. Радост за махалата…Ще има фурор три дни…

На мини площадче – 30 на 30 метра, е развъртяна люлка. Добре, че не е от ония, с веригите и разперващите се седалки. Че щяха да оберат стените на паянтовия „супермаркет“ и дъсчените магазини наоколо…

Тая вечер пак ще се размиришат скарите. И пак ще е намаляла кучешката популация. Две в едно…

В неделя ще свърши пАнаирЪ…

Но догодина пак ще дойде групата на Шаро. И пак ще светнат фалшивите огънчета. Какво толкова – пАнаирЪ…