ОТНОВО ФЕВРУАРИ, ОТНОВО ТОК, ОТНОВО СЪЩАТА МОТИКА

/И.Айвазовски – „Зима“/

Абсолютно точно мнение от форума на „Сега“ за ситуацията около далаверата с ЧЕЗ… Кратко и ясно…

Но не за Боко и гейберастията. Макар наблюдателите да го казват директно в очите – http://epicenter.bg/article/Nikolay-Slatinski–Ginki-za-egoistichno-razgrabvane-na-Balgariya–GERB-/148125/11/0

И – http://pogled.info/bulgarski/darzhavata-v-koyato-vsichki-mirishem-shokolada-no-otbrani-go-yadat.92799

Отделих малко време да погледам Боко на пресконференцията. Хареса ми /по памет/: „Чак когато видях във Фейсбук реакциите на хората…“ Дааа… Какво да му коментираш…Шубето е голям страх…

ЛЪЖЕЦЪТ СЪРГЕЙ

Специалистът по униформите на Червената армия СърГей лъже на провала и даже не си дава зор да маже: „През последния месец станахме свидетели на абсолютно изкривен и манипулиран „дебат“ за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. Заглавието много категорично говори за съдържанието и целите на тази Конвенция. И всички интерпретации, че ще сме задължени да приемаме „трансджендъри от Иран“, да обучаваме децата как да сменят пола си и да въвеждаме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разум. В оригинала на Конвенцията въобще няма „социален пол“, а има „социално изградени роли, които дадено общество намира за уместни за жените и мъжете“.

Достатъчно е човек да отвори ирадето и ще види лъжите на наглото номенклатурно човече, бранещо групичката и мераците си.

КОСМИЧЕСКА ПРИКАЗКА

1.

Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не трепваше току-така…

Влезе в гигантската зала под купола и бързо се огледа. Бяха сами. Върховният водач стоеше до кристалния огромен прозорец и гледаше нейде към далечните върхове на Хималаите…

Канонът изискваше и Кри-ай-ой леко се поклони. Върховният водач бавно го погледна и кимна – нечувана благосклонност от толкова висш ръководител…

ЗА ЧЕТЕНЕ

Има книги, които са вечни – четат се с разбиране от хората през всички времена. Има книги, които обявяваме за вечни. Има книги, които някои поколения харесват, други не разбират, трети отхвърлят.

„Спасителят в ръжта” – Джеръм Дейвид Селинджър, „Български писател”, 1992 година

ТЕ ТИ СНЕГА, ТЕ ТИ МРАЗА, ТЕ ТИ „ДЪРЖАВАТА“

/И.И.Шишкин – „Зима“/

Заранта изрушихме /в наше село – изгазихме/ снега със зор. По-скоро аз със зор, а песът с кеф се мяташе през снега. Комай само той и още едно срещнато куче се радваха на натрупаното. А то си беше немалко – нейде седем – осем сантима. И, разбира се – никъде никакъв път…

Преди години – май половин век, падна страхотен сняг. Едноетажната ни къща беше затрупана до капчука. Баща ми яката копа, и ние копахме, та направихме пъртина до улицата. После изкарвахме снега, а камиони го събираха и мятаха в Скът. Минаваха снегорини – дървени грамадни триъгълници, влачени от трактори. И подире им оставаше разчистена улицата. На училище си ходихме – никой не се глезеше тогава с дървени, грипни и какви ли не ваканцийки. Но вървяхме до там в тунел – буквално снежните купчини бяха високо над главите ни. Е, и дребосъци бяхме…

ДАРВИНОВИЯТ ЗАКОН

Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…

Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…

Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съответствие пуска чистачките на определена скорост и време. Реши да паркира – няма нужда да гледа назад, компютърът следи движението и дава сигнал, ако се е приближил на достатъчно разстояние до друга кола, колче, сграда…

ТАЙНАТА ВОЙНА

Интересът към непознатото, скриваното, винаги е водел не само любопитството на човека. Той е давал подтик за разслкедвания и появата на книги, които правят опит да разкажат за реалността – така, каквато често е. И каквато скриват от нас.

Например, интересът към шпионските романи. Или към редките издания на мемоари на шпиони. Или към по-често появяващите се книги по историята на шпионажа.

„Пет столетия тайна война” – Ефим Черняк, ДВИ, 1975 година.

СТУДА, СНЕГА, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БИЗНЕСМЕНИ И МЕЧТАТА НЯКОЙ ДА ТЕ ИЗЛЪЖЕ

Нощеска камината грееше добре – ни да те души топлина, ни да дзиндзиркаш в студа. Та станах аз почти свеж – като кисела краставичка. И тръгнах да изведа кучето…

Него ми натресе синът. Досега имах котки, гледах си ги, но… Умря котето, а снахата е алергична, та синът донесе кутре и рече, че е заместник. Да, бе… Ще ми замени котето, дето го гледах от едноседмично…

Но се примирих. И сега аз сутрин извеждам песа навън. Пък тая заран – виелица, студен вятър, сняг – недълбок, но достатъчно кучето да рови из него, че и да го лапа. Стана на година на 22 февруари, а си е хлапак по мозъче. Като прахосмукачка е – каквото зърне, лапа. Нощес ставахме да чистим, че вчера сдъвкал каишката си, жена ми го проспала това, а към три часа я изповръща. Обаче, и после си беше пъргав и бесен. Кокер шпаньол, ако ви говори…

ЧОВЕКЪТ ИЗВЪН ДОМА СИ

Препрочетох „Мегре и човекът на пейката“ на Жорж Сименон. Харесвам го този писател – съвременен Балзак. Основата на романите му за Мегре /тъй като има и други книги, при това повече/ е криминална – най-често убийство. Комисарят не бърза, не анализира следи и улики, а тръгва сред хората. С първа мисъл: „Кой и защо?“. Разговори, житейски картини, битова среда и…

СТАРА НОВА ПРИКАЗКА

Дясната ръка се отпусна безсилно:

–        Боже, ще се откача всеки момент…

Лявата промърмори:

–        Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…

Краката възроптаха:

–        А на какво се опирахте през това време? Кой напъваше да замъкне тежките чували до мястото им…