Хубаво слънчице. Ако си навън. И добре облечен – все пак, хладничко е. Особено рано сутрин…
А в къщи работи климатикът. И, разбира се, не си даваш зор…
Пък аз не си давам зор…
Освен заранта, когато установих, че не съм запаметил 3 /три!/ материала предната вечер. Е, извадих един резервен, написах набързо бележки за деня, но се наложи и днес – събота! – да пускам брой. Макар да бях решил тия два дни да са почивни…
Ами одъртявам, имам нужда от почивка… Има още
Излезе на екран посланичката на Бети Втората. Приятна дама, с вид на победителка от Аскът. И започна да лее лъжи, примесени с манипулации и наглост.
„Великобритания няма колебания по случая „Скрипал“. Има голяма вероятност Русия да е виновна за отравянето.“
Ако това е нивото на публиката в страната й…
Та вижте – хем „няма колебания“, хем „голяма вероятност“… Не пасва!
Отклонение. Харесвам Острова. И Ирландия. И Фарьорите, Шетланд, Хебридите, Оркнейските, Нормандските острови.
Харесвам класиката – Шекспир, Марлоу, Джонсън, Дикенс, Скот, Уайлд, Моъм… И днешните Форсайт, Корнуел, Пратчет… Има още
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният му самолет, а след два часа – плажовете на Акапулко“…
Хубава сцена… Ще я изиграе романтично – бавно, с достолепие, но едновременно да покаже мъжка сила – скок в автомобила, зареян поглед към минувачи и къщи, весела човешка усмивка, ведри очи…
Но нещо го накара да се завърти към Лилия. Или Мила…Отдавна беше – от снощи досега се забравя едно нежно име. Важното е, че щеше дълго да помни – може би чак до утре – страстните й прегръдки и врящи устни… Има още
Гледам в интернета – искат 20 лева за една детска книжка.
Не е малко!
Макар да става дума за четири детски произведения наедно.
Помислих, помислих, заделих половин час и разделих 20 на четири, погледах резултата и реших, че си заслужават пет лева за детска книжка, голям формат, чудесет текст, великолепни рисунки.
И така – те са пред мен, подшити.
“Безценното камъче” – Ангел Каралийчев, художник необозначен – предполагам Александър Поплилов /по стила/.
“Работна Мецана” – Леда Милева, художник Вадим Лазаркевич.
“Маскираната лисица” – Светослав Минков, отново Вадим Лазаркевич.
“Весела забава в горската дъбрава” – Лила Захариева. Рисунки Никола Мирчев.
Всички наедно – от “Издателство “Български художник”, 1968 година.
Две прозаични творби – приказки, две поетични.
Хубави рисунки.
Едър шрифт, лек за възприемане.
Приятни стихчета и разказчета, поучителни, забавни.
Ето ви “Работна Мецана” – http://vbox7.com/play:17e6ac8e12
За малките – да видят.
За големите – да си спомнят.
А които ги намери – да чете.
Заслужават си четенето!
Какво съм правил вчера, какви съм ги цепил – ама тая заран ВСИЧКО,дето бях подготвил… Изчезна…
Ей така…
Ясно ми е, че е нейде из интернета, нейде из лаптопа, нейде по кошчета… Ама не мога да го открия и възстановя…
И затова набързо пиша едни бележки, а днес ще възстановявам два коментара, които утре да пусна. Въпреки обещанията в събота и неделя да ви оставя на мира… Има още
Минавах през далечен град и се сетих за един познат от младите години.
Видяхме се, пийнахме…кафе и други бели течности, поразприказвахме се.
Добре, че съм минал сега, вика ми. Защото пак заминавал…
Пак ли?
Ами да – обяснява ми – таман се бил върнал от курс и заминавал на семинар.
И ми заразправя. Има още
Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал всички сили в едно, грабнал цялото си знание, стегнал уменията си и… Сътворил силна, здрава, въздействаща магия…
И унищожил лъжата и съпътстващите я пороци… Има още
Тази книга намерих изненадващо. Просто я бях забравил. И не мислех, че някога ще я видя пак.
Навремето – нейде след осми клас, я взх от библиотеката. Заради странното заглавие най-напред. А после и заради снимките в нея.
Тя си беше стара, сива /на цвят корицата – мрачна, с малко бяло и черно/, непривлекателна.
И сложена в раздела за политическа литература. Където също се завирах /така намерих “Строители на съвременна България”, “Клавдий”, всякакви справочници и изследвания/.
“Аз бях в Ку-клукс-клан” – Стетсън Кенеди, “Издателство на ОФ”, 1955 година.
Малко информация за него.
Стетсън Кенеди е навярно най-ревностният и пренебрегван борец за човешки права, който и до днес обикаля тази забравена от бога планета. През годините на своята кариера той изпълнява ролите на автор, активист, фолклорист, журналист, „момче на природата“, поет, той е и първият човек, внедрил се и изобличил организацията Ку-клукс-клан. В работата си демонстрира висш пилотаж, който е по силите само на онези железни характери, изковавани в отдавна отминали епохи – времена, които формират личности с толкова голям мозък и топки, че физически им е невъзможно да стоят безучастно и да гледат как чернокожи висят по дърветата, а бедните са третирани като боклуци.
Изобличенията, които прави в книгата – типично журналистическо разследване, са резултат от едногодишната му работа под прикритие в Невидимата империя и се публикуват за първи път в пълния си вид в САЩ чак през 1990 г.
На руски, а после и на български, излизат първите записки – на места променени, със скрити доста имена на хора – в интерес на тяхната безопасност.
Нещо повече, Стетсън търпеливо и предвидливо крие в пазвата си една тиктакаща „бомба със закъснител“ още от времето на първия си репортаж – огромен залеж от непубликувана информация за ККК, която включва свръхсекретни ритуални книги, знаци, пароли, клетви, подробности за веригата на командване в организацията…
Заинтригувах ли ви?
Заслужава си четенето!
Така мога да определя деня – според старата песен на Далида и Ален Делон…
Приказки… Думи… Лафчета…
Е, не при мен, де. При мен всичко е спокойно. И си върви бавно, по нормата. След толкоз ми ти години в напрежение, бягане по часовник и часове, сега я карам лежерно. Сутрин ме събужда синът от Канада. Уточнихме по новото време да е в седем. Хем дремвам, хем навън съвсем просветлява, та веднага извеждам песа.
После пийвам хапове /10 сутрин, 1 на обяд, 6 вечер/, закусвам. Вчера заранта, а и тая – супа с топчета. Не, не е една и съща. Направих вчера една, излапах я, веднага напраих друга. Много вкусни. И полезни – особено в борба с кашлицата. Има още
Продължава шумотевицата около британската провокация. Мей дала на избрани държави „безпрецедентна разузнавателна информация“, за да ги убеди в обвиненията срещу Русия.
Първо – елементарен ход. Крещят колко важни и неопровержими са „доказателствата“, за да не ги показват. Подобни аргументи се вадят в съда и се обсъждат публично…
А какво са представили? Изтече информация. И така: Има още
genek 