Бях се приготвил за пътуване към Западна Европа. Бяла Слатина /тук е Дивият Изток/. Но се отказахме – времето, пътищата…
Да, обаче – бях се подготвил да нося някои неща. Най-вече мои кулинарни произведения. Намислих там да направя торта от палачинки – да не я мъкна. А тук щях да правя чийз кейк. Лесен е, бързо става /като изключим чакането на фризера/. И се оказа, че сметаната има годност до 5 март. А ще ходя на 8. Така че…
Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и пометоха с перата им пода…
Харесвам биографиите. Когато са за наистина значими хора – личности. Не си падам по биографиите на владетели – освен, ако не крият някаква тайна. Или не са надмогнали общото посредством силата си. Духовната, интелектуалната.
И ето – една книга за нормален човек. Който би трябвало да е бюргер, да върти умело търговия, да печели, да трупа пари…
Но тръгва срещу приетото от историята и обществото.
genek 