Архив по дни: март 8, 2018

РАЗМАЗВАНЕ НА КАЛТА

Резултат с изображение за саврасов картины
/Ал. Саврасов – „Враните долетяха“/

Да започна със съобщение, че няколко дни ме няма. Работа – не съм трол, та в работно време да разливам писания…

Вчера споменах за прокурорката с месеста физиономия на свински задник. Да напомня – тая заяви, че ще говори за ФАКТИ и причисли към тях показанията на доктора, че бил наблюдавал ПОЛОВИН час крадеца! Не е факт, негово твърдение е. Как е измъкнато е друг въпрос. Но НЕ Е ФАКТ! Утре в залата той спокойно ще се откаже, а може и да поразкаже как са го накарали да признава…

И вечерта адвокатът на доктора заяви – никакви истории за половинчасово наблюдение не са споделяни, прокурорката… Меко казано, заобиколила отдалеч истината. Както и предполагах… Има още

СЕЛО НА РИМСКИ ПЪТ

Свързано изображение

Предварителен послеслов.

Докато отсъствам няколко дни, ви предлагам малък роман – съвременен, почти фантастика, но жестоко реалистичен предвид надвисналите над страната паразити…

 

Първа глава

1.

–     Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…

Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше гореща вода. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и с ужас си представяше колко пара ще трябва да се плати за илюзията.  Е, Велко му каза, че поема всички разходи, но все пак… Времето не беше ни за фланели, ни за пуловери. Влизайки в салона, хората инстинктивно разкопчаваха връхните дрехи, а секунди по-късно сепнати ги закопчаваха пак. И нахлупваха шапките, свалени пред вратата. Извечните правила за поведение, все още съхранявани някак си тук, отпадаха, притиснати от студа…

Салонът беше голям – нейде за 400 – 500 човека. Салон в голямо читалище, останало от времето, когато тук са живели няколко хиляди души…

Сега в залата имаше към стотина – повече от половината жени. А честно – баби. Е, няколко все още бяха млади – нейде около петдесетака, но повечето… Обрулени от бурите на времето, изсъхнали,  с почернели лица, придобили вида на кората на стар дъб, жените влизаха мълчаливо, оглеждаха се, намираха си бързо и точно мястото. Някои следваха мъжете си по пътеката, повечето – вдовиците, се събраха в средата на салона и заеха два реда там…

Мъжете бяха сложили дебели горни дрехи върху блестящи от годините костюми – някои с пуловери, други дори с вратовръзки. Поздравяваха се шумно, оглеждаха салона, внимателно се взираха към завесата, зад която се чуваха звуци на музикални инструменти. После отиваха към първия ред – самотниците, или зад него – двойките… Има още

„КРАСНА ПОЛЯНА“

Резултат с изображение за КРАСНА ПОЛЯНА КНИГА

Една от малкото книги за футбола. При това за българския футбол. За все още неуверените му стъпки. При това с герой, който може лесно да се разпознае – макар и художествена измислица…

„Красна поляна“ – Антон Антонов-Тонич, „Държавно издателство за физкултурна и спортно техническа литература“, 1956 година Има още