Няколко дни се поразходих към Западна Европа. Демек – Северозападна България. Тук пък е Дивият Изток…
Имаше превоз, имаше начин, имах време – отидох. За 24 часа – един следобед и една сутрин. Останалото – в път. Уморителен път. Но видях туй-онуй. Има още
Та бях в Бяла Слатина. И рекох да взема някои неща за майка ми. Брат ми се грижи за нея – всеки ден й осигурява хляб, манджа, поправя и оправя каквото трябва. Но и аз нещо да сторя…
Купувах каквото купувах. И влязох в хранителен магазин – някои по-така неща да занеса. Еди-колко си и един лев, плюс някакви стотинки. Извадих едрата банкнота, сложих и два хартиени. Продавачката ги завъртя и вика:
-Ама дай някаки други, тия са много омачкани… Има още
Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и обичаи… Има още
Оригинална история – летопис на първите тюрки. От диваците по анадолските чукари до създаването на племенната грабителска държава…
„Огледало на света“ – Мехмед Нешри, „Издателство на ОФ“, 1984 година
Полезна е. Авторът е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVI век. Точно в периода на разцвет на нашествениците в цивилизования свят. Което е дало отражение върху историята му – описва убедено „велика империя“…
Има, разбира се, доста неща, предадени като османска легенда. Например, как цар Иван Шишман се предал на нашествениците – покрит с бял плат в знак на траур. Което просто е невъзможно – в християнската религия черното е цвят за траур, а в мюсюлманския е бялото…
Но е интересна книга – да видиш враговете си през погледа на един от тях…
Заслужава си четенето!
genek 