И ПАК СНЯГ

/Деян Недялков – „Пейзаж“/

Ами вали си. Почна вчера заранта. Бавно, спокойно, постепенно – няколко сантима сняг. Но вече бедствие. Едно, че под него се скри ледът. И, второ – вечерта замръзна и стана сандвич…

После се поразтопи и сега е баня – отдолу вода, отгоре вода. Не ми се представя в събота как ще е…

Слагам днес едно криминале – нали ще си почивам до понеделник. И малко други неща – за вашия отдих…

А навън се развиват разни работи, дето им викат събития. Макар че има други названия…

В СВЕТА НА СИНЯТА НАРКОЗА

Искам да се махна от това място, да отида другаде – в страната на синята птица, на сините видения, на синия екран. Ех, че живот ще е там! Като в син мираж…

Отиваш сутрин към работата си, а на спирката – обяви: „Срочно търсим… Обещаваме големи заплати… и премиални… и наградни…“ А мениджърите дърпат за ръкавите минувачите и ги канят във фирмата си – глад за работна ръка, високи заплати, с добавки, надбавки, прибавки. Обаче ти обичаш и уважаваш фирмата си – отказваш гордо. Пък и бързаш, защото трябва да се работи, а сетне те чакат делнични грижи. Например – плащане на данъците. В данъчното те посрещат като гост – помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, количка, тортичка, свежи балерини танцуват, докато чакаш чиновниците да изчислят задълженията на държавата към теб.

НОЩ В УЧИЛИЩЕТО

20.00 часа.

Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…

Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…

И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора.  Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на нашия блок и праща зайчета по белия таван отсреща…

Вярно, едното крило на сградата – малкото, е обърнато с класни стаи към нас. И ние ги знаем наизуст – кабинет по рисуване, по музика, а двата покрити с бяла боя прозореца са на тоалетните. До тях е голямото стъкло към фоайето, на което като на огромен телевизионен екран понякога наблюдавам позабравени сценки от училищния живот…

„ТАЙКО“

„Тайко“ – Ейджи Йошикава

Исторически роман за Япония в края на ХVI век. Основен герой – Тойотоми Хидейоши. Основна фигура в онзи период. Но заедно с него водещи личности в страната са Ода Нобунага и Иеясу Токугава . Те са изключително различни по характер и възгледи. Водят и междуособни войни, воюват и заедно за една обединена Япония.

Както казва прочуто стихотворение от оня период:

„А ако птицата не поиска да пее?

Нобунага отвърна: „Убийте я!“

Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“

Иеясу отвърна: „Почакайте.“

Тойотоми получава титлата „тайко“ – названието на романа. Ода загива, покосен от предател, Тойотоми очаква да предаде властта на сина си, Токугава през 1603 година става шогун…

Да, познато ви е – от „Шогун“ на Клавел. Но там действието се развива след това в „Тайко“…

Сложен, обемен, подробен японски роман…

Заслужава си четенето!