Още вчера. Малко по малко, на капки – заваля. Колкото да доразкаля улиците в града.
Добре, че температурата не пада, щото такива пързалки ще са. Но пак си е неудобно…
Както и да е – приемам го. Знак, че пролетта идва е всичко това. Дъждец, мъгли, цветове, птички…
А после ще са жегите и прахоляка. Които пак няма да ни харесват. Ама карай – така си върви животът…
Нормално… Има още
Гледах концерт. Забавна музика, както й викаха едно време.
Млади певци изпълняваха евъргрийни /ама как звучи, а?/ на познати песни.
Слух някакъв имам, но и аз трудно схващах близостта на сега изпятото с познатото.
Което познато започваше да звучи в главата ми веднага, щом кажеха коя песен следва.
Да, ама не следваше тя, а някакво подобие – фризирано, парфюмирано, пригладено по днешен модел. Има още
Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавите и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за количеството /защото можеше и по-малко да е/, нито за качеството /защото можеше и друго да е/… Има още
Абе, смеете се вие, но понапълних колекцията с криминалета, приключения, фантастика и се отдадох на детски книжки.
Да, чел съм почти всички, които излизаха дори през 80-те години – със синовете. Но не съм си мислил колко интересни издания за деца сме имали.
А те излизат постепенно и обогатяват колекцията ми.
Днес ще ви спомена книжка, която почти всички знаете. Или поне сте чели и слушали стихотворения от нея.
“Не правете като тях, да не ставате за смях” – Асен Босев, “Народна младеж”, 1953 година.
Моята година!
А заглавието…То си беше – казано модерно – слоган. Нарицателно, харесван израз.
Малки истории, весели случки, поучителни събития.
Смях, смях, смях.
Майсторски написани, във великолепен, лек за въприемане от децата, запомнящ се стих.
Богат речник, образност, метафоричност, сравнения.
Литература!
“Генчо преписвачът”, “Има време”, “Кирчо пред съда” /за него писах, имам и отделно издание с много илюстрации/, “Ванко забраванко”, “Ех, че силен ученик”, “Дремчо на лагер”, “Хвалил ми се Данчо” и така нататък.
Е, има ги задължителните идейно-възпитателни опуси като “Стар кулак”, но без тях не можеше…Дори аз помня!
Хайде малко и за радост –
ВАНКО ЗАБРАВАНКО
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го – по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето – всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
– Нямаш ли си книга? –
Ванко мига, мига
– Имам, но у нас
я забравих аз! –
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си –
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
– Ванко, що направи,
шапката забрави! –
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: – Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?… –
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? –
Ванко пръст веднага
на челото слага:
– Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Заслужава си четенето!
genek 