ПРЕДПРОЛЕТНА МЪГЛА

/Аксел Ендер – „На път“/

Дъжд няма. Но мъгла… Пролетна… Тежка… Влажна…

И кал…

Ще кажете – ама стига с тая кал! И аз казвам така. И комшийте. Но… Нали ви споменах – от месец ВиК рови канализацията. Така рови, че… С две думи – на входа стъпалата са счупени, край него зеят кални траншеи, трактори са изровили доскорошните зелени площи, човек трудно минава, за кола и катафалка не говорим…

Обаче, се отчита дейност…

НОВИ МОШЕНИЦИ?

Получих писмо. После още едно. От адрес MyFiBank и MyCCBank /noreply@email.ccbank.bg/. Това вторият адрес, първото писмо го изтрих веднага, второто рекох да използвам като предупреждение към читателите.

Съдържанието на двете писма е идентично.

ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана,  да дадат своите предложения, всеки добре да разбере каква роля му е отредена за очакваната победа…

Слугата му повдигна платнището и в шатрата започнаха да влизат приближените. Ето го войводата Кирил, след него алагаторът Стефан, после първият болярин Станул, сетне се заредиха – Дико, Михаил, Коста, Александър…

Все познати от много години хора, приближени още от младежките, че и от детските години… И, въпреки това…

Някак си изненадващо други…

Г.П.СТРАМАТОВ

Едно лято в Кнежа открих интересна книга. Бях нейде в седми-осми клас и видях как кака чете книжка от „Библиотека за ученика”. Помним я – изключително полезна поредица, в гигантски тиражи издаваха в нея нужната литература, всеки имаше нужната книга.

Та взех аз и се зачетох. Още тогава много харесах някои разкази, други не разбрах…

„Избрани разкази” – Г.П.Стаматов, „Библиотека за ученика”, „Български писател”, 1964 година.

Стаматов… Незаслужено забравен днес писател. Роден в семейство на българи-емигранти в Русия, завърнал се в родината си, юрист, хуманист, човек на словото и честта…

Разказите му са сериозни – дори, когато в тях има смях, това е по-скоро ироничен присмех и жлъч срещу пороците, а не лекия игрив хумор.

И много тежки – не са четиво за разглезени сантиментални госпожици, а отражение на един мрачен и грозен свят – реалния свят след Освобождението…

Класически са „Малкият Содом”, „Вестовой Димо”, аз харесвам особено „Пикник” и „Старият прокурор”…

Заслужава си четенето!