СТАБИЛНОСТ

Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:

–     Сони, попей, а?

Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек, обаче какви… И защо…

За всеки случай вдигна глава и изцърка няколко пъти. Нещо като въпрос „Кой си ти? Какво искаш?“. Разбира се, малкият човек не го разбра, но явно остана възхитен и пак избоботи нещо. Синигерчето наклони глава въпросително, после подскокна към хранилката…

„ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ“

„Галактика”…

Поредицата за която хората се редяха на опашки и търсеха всякакви връзки…

Е, не беше чак прекрасна – имаше издънки и в подредбата й, но ние разбирахме сащо. Важното е, че повечето книги бяха интересни, нужни, необходими за възрастта ни. Всъщност – книги за всяка възраст…

„Планетата на маймуните” – Пиер Бул, „Библиотека „Галактика”, „Г. Бакалов”, 1983 година.

Написана е през 1963 година, днес е много известна – и с продълженията, и с филмите по нея.

Едно криво огледало на нашата цивилизация, показващо едновременно едно невероятно, но и твърде възможно бъдеще, в което самоуверената гордост на човешката раса я обрича на гибел.

И едновременно с това задаващо ред въпроси. От класическия: „А какво би станало, ако не човекът беше се развил до господар на планетата?” до наивния: „Не е ли било грешка на природата появата на човека?”…

Приключения, философия, фантастика…

И твърде, твърде възможна реалност…

Заслужава си четенето!

Ето я тук – http://chitanka.info/text/9857-planetata-na-majmunite

ПРЕДПРОЛЕТНА МЪГЛА

/Аксел Ендер – „На път“/

Дъжд няма. Но мъгла… Пролетна… Тежка… Влажна…

И кал…

Ще кажете – ама стига с тая кал! И аз казвам така. И комшийте. Но… Нали ви споменах – от месец ВиК рови канализацията. Така рови, че… С две думи – на входа стъпалата са счупени, край него зеят кални траншеи, трактори са изровили доскорошните зелени площи, човек трудно минава, за кола и катафалка не говорим…

Обаче, се отчита дейност…

НОВИ МОШЕНИЦИ?

Получих писмо. После още едно. От адрес MyFiBank и MyCCBank /noreply@email.ccbank.bg/. Това вторият адрес, първото писмо го изтрих веднага, второто рекох да използвам като предупреждение към читателите.

Съдържанието на двете писма е идентично.

ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана,  да дадат своите предложения, всеки добре да разбере каква роля му е отредена за очакваната победа…

Слугата му повдигна платнището и в шатрата започнаха да влизат приближените. Ето го войводата Кирил, след него алагаторът Стефан, после първият болярин Станул, сетне се заредиха – Дико, Михаил, Коста, Александър…

Все познати от много години хора, приближени още от младежките, че и от детските години… И, въпреки това…

Някак си изненадващо други…

Г.П.СТРАМАТОВ

Едно лято в Кнежа открих интересна книга. Бях нейде в седми-осми клас и видях как кака чете книжка от „Библиотека за ученика”. Помним я – изключително полезна поредица, в гигантски тиражи издаваха в нея нужната литература, всеки имаше нужната книга.

Та взех аз и се зачетох. Още тогава много харесах някои разкази, други не разбрах…

„Избрани разкази” – Г.П.Стаматов, „Библиотека за ученика”, „Български писател”, 1964 година.

Стаматов… Незаслужено забравен днес писател. Роден в семейство на българи-емигранти в Русия, завърнал се в родината си, юрист, хуманист, човек на словото и честта…

Разказите му са сериозни – дори, когато в тях има смях, това е по-скоро ироничен присмех и жлъч срещу пороците, а не лекия игрив хумор.

И много тежки – не са четиво за разглезени сантиментални госпожици, а отражение на един мрачен и грозен свят – реалния свят след Освобождението…

Класически са „Малкият Содом”, „Вестовой Димо”, аз харесвам особено „Пикник” и „Старият прокурор”…

Заслужава си четенето!

ПРОЛЕТТА ЗАПЛАКА

/Антоан Вато – „Любовна песен“/

https://www.youtube.com/watch?v=7ZwUZ3F_qQc

Още вчера. Малко по малко, на капки – заваля. Колкото да доразкаля улиците в града.

Добре, че температурата не пада, щото такива пързалки ще са. Но пак си е неудобно…

Както и да е – приемам го. Знак, че пролетта идва е всичко това. Дъждец, мъгли, цветове, птички…

А после ще са жегите и прахоляка. Които пак няма да ни харесват. Ама карай – така си върви животът…

Нормално…

СТАРИ ПЕСНИ В НОВ АРАНЖИМЕНТ

Гледах концерт. Забавна музика, както й викаха едно време.

Млади певци изпълняваха евъргрийни /ама как звучи, а?/ на познати песни.

Слух някакъв имам, но и аз трудно схващах близостта на сега изпятото с познатото.

Което познато започваше да звучи в главата ми веднага, щом кажеха коя песен следва.

Да, ама не следваше тя, а някакво подобие – фризирано, парфюмирано, пригладено по днешен модел.

ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавите и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…

Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше доволен – не претендираше нито за количеството /защото можеше и по-малко да е/, нито за качеството /защото можеше и друго да е/…

„НЕ ПРАВЕТЕ КАТО ТЯХ, ДА НЕ СТАВАТЕ ЗА СМЯХ“

Абе, смеете се вие, но понапълних колекцията с криминалета, приключения, фантастика и се отдадох на детски книжки.

Да, чел съм почти всички, които излизаха дори през 80-те години – със синовете. Но не съм си мислил колко интересни издания за деца сме имали.

А те излизат постепенно и обогатяват колекцията ми.

Днес ще ви спомена книжка, която почти всички знаете. Или поне сте чели и слушали стихотворения от нея.

“Не правете като тях, да не ставате за смях” – Асен Босев, “Народна младеж”, 1953 година.

Моята година!

А заглавието…То си беше – казано модерно – слоган. Нарицателно, харесван израз.

Малки истории, весели случки, поучителни събития.

Смях, смях, смях.

Майсторски написани, във великолепен, лек за въприемане от децата, запомнящ се стих.

Богат речник, образност, метафоричност, сравнения.

Литература!

“Генчо преписвачът”, “Има време”, “Кирчо пред съда” /за него писах, имам и отделно издание с много илюстрации/, “Ванко забраванко”, “Ех, че силен ученик”, “Дремчо на лагер”, “Хвалил ми се Данчо” и  така нататък.

Е, има ги задължителните идейно-възпитателни опуси като “Стар кулак”, но без тях не можеше…Дори аз помня!

Хайде малко и за радост –

 

ВАНКО ЗАБРАВАНКО

Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го – по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето – всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
– Нямаш ли си книга? –
Ванко мига, мига
– Имам, но у нас
я забравих аз! –
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си –
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
– Ванко, що направи,
шапката забрави! –
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: – Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?… –
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? –
Ванко пръст веднага
на челото слага:
– Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!

 

Заслужава си четенето!