Архив по месеци: април 2018

СЛЕД УИКЕНДА

/Джон Констейбъл – „Пейзаж“/

 

Какво след уикенда? За мен почивка, за повечето – трудова седмица. От един ден. Утре, по старата традиция на абсурда, ще отпразнуваме Деня на труда с почивка…

Е, почивахме си уикенда. Четох интересно изследване – британско – за крал Артур. Авторът е уелсец и резонно отнася цялата история към месторождението й – Уелс. Земята, където са останали последните брити /освен в Бретан/. И доказа, че легендите просто са пренесени по целия остров. Изследва древната уелска литература, хрониките, митовете, легендите, песните…

После гледах малко един документален сериал за войната. Канадски. От двадесет и два в торента имаше 11, аз изтеглих само два. Да видя какво е. Защото подозрението се появи още щом зърнах, че е разпространяван от украинска филмова компания. С руски субтитри е. И доста… Меко казано, неверен. Има още

Реклами

МОН ПОДГОТВЯ СТАДОТО

МОН тихичко информира, че подготвял ново учебно съдържание за последните два класа в училището. И гръмко се оплака – имало съпротива от учителите.

Принципът на структуриране е познат – ще се изучават не хронологично както досега автори и произведения, а тематично чрез съдържание като родното, природата, смъртта, властта, миналото, любовта, вярата, трудът, изборът..

Познато казвам – подобен е методът за изучаване на литературата в осми клас. И досега лъснаха недъзите му. Най-напред – липсата на последователност, на подреденост, на спокойно движение по историческата линия. Още повече, че децата в горния курс искрено смесват вековете и реалностите, объркват се в събитията и личностите. Има още

1 ЯНУАРИ, СУТРИНТА, ГОДИНАТА НА ДРАКОНА

Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.

На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”

Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала физиономия, червени очи, чорлав, небръснат…

– Значи такъв си бил ти, човеко от третото хилядолетие… Има още

СПЕСТЕТЕ СИ!

Специално за левскарите с усет за литература. Спестете си /авто/биографията на Наско Сираков…

Не, нямам нищо против футболиста. Добър беше. И като ръководител се справяше добре.

Но разказът за живота му е…

„Наско Сираков – Единакът” – Павел Колев, „Сиела”, 2014 година…

Пресаташето на БФС пише биография на един от шефовете си. Дето се вика – обективен и независим разказ.

При това – малко педалски. Що пъти се възхищава от „стройните крака и фигура”… Мани, мани…

Но по реда…

Престарал се е да изкара Петко Сираков и сина му борци срещу комунизма. Ама хептен се е престарал… Петко Сираков, офицер в ЦСКА – антикомунист? Ама много таен антикомунист… И Наско Сираков – офицер в МВР…

Прехвалва „умението на Петко Сираков да живее” – демек, да върти контрабанда.

Само дето във всяка държава – независимо комунистическа или каквато там, контрабандата е престъпление. И контрабандистите – престъпници… Някак си… Можеше да го позадържи, да позамълчи… По-полезно щеше да е…

И така нататък – все едно чета биографията на Павлик Морозов или Володя Дубинин. Същият стил, същият патос, същата сладникава картинка…

С две думи – вижте Алекс Фъргюсън. Или по-стари книги – автобиографиите на Ракаров, Божков, Вуцов…

Човешки, нормални, реалистични разкази…

 

 

ХАЙДЕ, БЕ ПЕТЪК, ИДВАЙ ВЕЧЕ!

Резултат с изображение за русская живопис весна море

/Алексей Саврасов – „Волга над Юриевци“/

 

Е, дойде… Ама днес… А вчера как го чаках… И не само аз… Що работещ народ поглеждаше календара с надеждата, че е сбъркал и четвъртъкът е свършил…

Не, четвъртък беше приятен ден. Приятно топло, без дъжд, без кал, с леки облачета…

И си направих вкусна манджа. Простичка – като всичко американско. Оня ден ми се прияде бургер. Обикновен – без салати и добавки. Да, можеше да сложа малко пържени и позапечени картофки, салата, краставичка, доматче, лук…

Но рекох – само кюфте…

Взех хлебче. Тестото замеси машината – тройно замесване. Стана пухкаво и леко. После го оформих, сложих на слаб огън и готово. А каймата направих по последната си рецепта. Телешки шол, смлян. Добавка яйце, лук, пипер, кимион, кориандър, вместо сол две кубчета зеленчуков бульон, сушени зеленчуци, накълцан босилек…

Натам е ясно – хлебчето на грил тигана, става на чертички. И кюфтето след него. После лапаш. Сочно, вкусно, без течове на майонези и кетчупи. И засищащо. С диаметър десет сантиметра е готов обяд… Има още

ДА ИЗБИРАШ ЧОВЕК

Срещнах оня ден познат пенсионер. Разговорихме се, каза ми, че е решил да си търси човек за да живеят заедно.

“Ще се жениш?” – питам го.

“О, не! Аз веднъж се жених, след смъртта й дума на никоя не давам…”

“Значи просто жена си търсиш?”

“Не, не! Жени много…Човек си търся!” Има още

НОЩ В КУРОРТА

17,45 – 18,30 часа.

Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…

Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…

И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бързам да поръчвам – важно е не какво пия, а как ще прекарам там. Но не поръчах – до мен спря сервитьорката и сложи напреде ми чашата с чая. Английски, с три лимончета, без захар. Както го обичам…

Ами познават ме хората. И знаят, че отивам да отдъхвам. Поради което пренасочват клиентите към други маси, когато съм там. Да не ми пречат… Има още