Архив по месеци: май 2018

НА ПЪТ

Резултат с изображение за деян костадинов картини
/Деян Костадинов – „Пролет“/

 

Тръгвам утре. Към Бяла Слатина. И ще се появя тук в петък, следващата седмица. Така че… На път!

То не че се надявам да видя някакви красоти, щастливи хора, процъфтяващата ни страна…

Зная си какво е… И се надявам само познатите да са живи и здрави… Макар че това живот ли е…

Тоя живот кипи – ако се вярва на медиите. Скандали, престъпления, местни и световни конфликти, Дарвиновият закон в действие… Има още

Advertisements

НОВА ДЕГЕНЕРАЦИЯ

Резултат с изображение за нова дегенерация

Отдавна са казали старите мъдри хора – кажи ми кого харесваш, за да ти кажа ти какъв си. И, макар Бог да е казал: “Не си правете идоли!”, ние много обичаме да обичаме. Дали ще е неграмотен и опростачен футболист, дали невежа с компютърно моделиран глас и силиконови вторични полови белези, дали политик с позлатен език – все си намираме кумири. На които, естествено, искаме подсъзнателно да приличаме. И които са нашата пътеводна звезда в ежедневието и културата.

И не остава празно мястото на новите идоли за малките. Но това не са носителите на доброто и красивото от приказките и песничките, не са смелите юнаци и прекрасните девойки, не са жертвоготовните патриоти или тихите просветители. Това са хорицата от сбирщините на риалититата. В момента – готвачи, черешки, решавачи на най-сложни задачи за най-пробивните от посредствеността.    Има още

ОПТИМИСТИЧНО

Резултат с изображение за оптимизъм

Аман от песимизъм, братя българи! Зле сме били, нямало го положителният герой, накъде сме отивали… А той е тук, сред нас е, жив е! Все още…

Той никога не мърмори срещу властта, срещуОПГ-тата на ГЕРБ и коалицията, не заявява, че от коктейл сутрин най-боли главата.

Неговият кръгозор не е шаващ насам-натам по книгите, Европата, морала. Този кръгозор обхваща само гледната точка на правителството. Той не вярва на очите си в магазина пред етикетите с цените, а се прибира в къщи и слуша любимите министри как три часа нищо не казват. Има още

„НЕЖЕЛАТЕЛНИ РЕПОРТАЖИ“

Резултат с изображение за нежелателни репортажи

Нейде 68 – 69 година почнах да чета яростно в библиотеката. Не, не книги – тях вземах за дома, за четене с фенерчето.

Списания и вестници. И най-вече трите издания на БТА по онова време – “Паралели”/е, интересно си беше!/, “ЛИК”, “По света”.

Особено ме привличаше последното. И в него често срещах името, както и материали на един западногермански журналист – Гюнтер Валраф.

А по-сетне, вече в зряла възраст, ми попадна една дебеличка книга с жълти корици.

“Нежелателни репортажи” – Гюнтер Валраф, “Партиздат”, 1978 година.

Сетне се появиха “Никарагуа отблизо”, “На дъното”, поредицата за “Билд” и жълтата преса – “Разобличителят”, “Свидетели на обвинението”, “Справочник за БИЛД”.

В “Нежелателни репортажи” са събрани отделни негови разследвания по различни поводи.

Валраф събира информация за богати аристократи, описва родовите им мрежи, обхванали Бундесрепубликата.

Основата на разследванията му е в разминаванията “Вие там, горе, и ние тук, долу”.

Той сменя външен вид, статус, личността си и лично проверява какво става в най-болезнените точки на социалния и обществен живот.

Потресаващ е репортажът му за един приют, където се събират пропадналите хора на съвремеността – алкохолици, наркомани, бедняци, хора, забравили дори биографиите и имената си.

И до него е репортаж – инвентаризационен списък на имотите на богат плейбой, пилеещ парите по всички сладки кътчета из света.

Валраф стига дотам, че успява да се промъкне в психиатрията, представящ се за алкохолик и до такава степен убедително играе ролята си, че заблуждава и лекарите.

Подобни са трите книги за “Билд”. Мисля, че те са много, много полезни за разбиране на днешния жълт медиен поток.

На мен най-силно впечатление ми направи малката сценка. Седи си авторът, редакторът му мята снимка на полуголо момиче и иска двадесетина реда.

Ей така – изсмукани от пръстите, но съчетани с интереса на публиката към секса и воайорството.

Подобни днес виждаме къде ли не – част от „модерната“ джурналистика, създавана от преститутките.

Заслужава си четенето!

МАЛКИЯТ ПЕТЪК, ЙЕЕЕ…

Свързано изображение
/Константин Щъркелов – „Пейзаж“/

 

Ами дойде… И ще си замине с надеждата, че след него идва истинският петък. А после – два дни почивка…

Да, отдавна мисля, че каквото и да работи човек – занаятът му става форма на изтезание, скука и потисничество. Даже проститутките са уморени от труда си. Макар че, според младите поне, би трябвало да се кефят на работното си място…

И ето – сряда… Има още

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА, ПОЛИТИКАТА, ПОЛИТИЦИТЕ

Резултат с изображение за ДЕМОКРАЦИЯ

Джордж Гордън Байрон: „Трудно сказать, какая форма правления хуже, до того все плохи. А демократическая – хуже всех, ибо что такое демократия (на деле), как не аристократия негодяев?“

Из книгата на Горбовски и Юлиан Семьонов „Закрытые страницы истории“:

„Когда случается так, что в одном лице совмещаются интеллект и власть, это, как утверждают некоторые, оказывается худшим из вариантов. Так считал, например, Герберт Уэллс. «За умного правителя, – писал он, – нации приходится расплачиваться еще дороже, чем за полнейшего тупицу». Има още

В СВЕТА НА СИНЯТА МЪГЛА

Свързано изображение

Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения…В света зад синия екран…

Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим… Обещаваме заплата…и премиални…и награди…” А мениджъри дърпат всеки минувач и канят във фирмата си, кълнат се в какви ли не работнически добавки, надбавки, прибавки. Има още