/Слави Генев – „Пейзаж“/
Ей, необходима си е. И не само от Коледо-Нова година. Които празнуваме от средата на декември до средата на януари…
Но и от по-нормалните празници. В случая – от 1 май.
Защото тоя ден започна предната вечер. Поне за нас с жена ми. Малкият син се обади предварително, че ще идва. Има някои работи, които не са за дъртаците. Тоест – не са за мен. Например, пренасяне и сглобяване на люлката за балкона. Или подреждане на мазето след зимата. Или… Абе, има бая неща, които не влизат в периметъра на ръцете и краката ми. Например, смяната на крушки над бар плота. Не мога да се укрепя върху му, за да ги завъртя. Теоретично зная, ама на практика…
Та каза, че ще идва. И към десет вечерта звънна и си отключи едновременно. Но не сам. С брат си. Който дошъл от Канада по работа в София, та отделил един ден и за нас. Приказки, приказки, приказки…
И после цял 1 май… Има още