Архив по дни: май 7, 2018

ДНЕС Е ПОЧИВЕН ДЕН

 

dubrovaia-rosha

/Иван Шишкин – „Дъбова гора“/

Не зная защо. Да, Гергьовден е голям празник. И лично мой! Харесвам го, защото на имен ден не се говори за възрастта…

/на образа – аз на коня и жена ми/

Но… Неделя беше. Точно за празник. А в понеделник е ден за работа. Делник. Защо трябваше да се обявява за празничен? Заради депутати и висши чиновници – да се разходят до Карибите, Малдивите или гръцките острови /кой колкото пари е заделил/?

А в понеделник ще работят маса хора. Включително и такива като мен, дето уж не работят…

Да видим какво стана през двата дни досега… Има още

АВТОПОРТРЕТ НА КАРИКАТУРАТА

Една година на Боко Трети. Застанал пред огледалото на верната си медия Нова Боковизия и се наслаждава на кривия си образ. Като банкянска мимоза.

Новото ексклузивно шоу на най-добрия стенд-ъп и сит-даун комидиън мина, както и предните – сред учудване, изненади, смях и подигравки…

Водещ е пак лозунгът: „Аз съм прост и вие сте прости. Затова се разбираме“…

Само дето непростите веднага отбелязаха внимателното му сърфиране между проблемите. За суджука и баджанакизма – ни вопъл, ни стон… А Гинка  бил следял „тихо“…

Нщо психиатрично има в Боко. Започва да лъже като дърт циганин в момента когато види камера пред себе си – та ако ще и да е охранителна… Има още

АКТЬОРЪТ НА СЦЕНАТА ЖИВОТ

Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена мантия, яде пуйка с портокали.

Появих се на тази сцена – живота, както я е определил Шекспир, и веднага около мен главните роли заиграха мама и татко. Те ме обличаха, къпеха, учеха ме как да ям, как да не пуша, кога и къде да ходя, в колко да се прибирам. Има още

„ШАПКА, ПЪЛНА С НЕБЕ“ – ТЕРИ ПРАТЧЕТ

Свързано изображение

Казано направо – харесвам Пратчет.

Страхотно интелигентен и забавен в едно. Поставя проблеми, показва решения, заставя човек да мисли и се наслаждава на великолепен стил и чудесен език…

Мисля, че постига изключително трудното – сплав от философия, хумор и реалност.

Да, да – ще кажете: какъв е тоя Свят на Диска, какви са тия летящи костенурки, магии, герои, богове…

Ами нормални!

Просто трябва да избием от главата си клишето на сухите даскалици от времето на Молиер за “висши” и “низши” изкуства. И да разберем, че има едно икуство. Който го владее – показва света такъв, какъвто е. Независимо дали в съвременен, исторически, криминален, фантастичен, хумористичен и какъв ли не текст.

Всичко е форма – съдържанието остава за читателя…

Поувлякох се. Защото наскоро едно приятелче ми разказа как учителката на щерка му взела да разпитва децата какво четат. И била страхотно възмутена, че харесват разни вампирски, криминалета, фентъзи четива.

А Ния й казала, че харесва поредицата на Бари Хюгарт /”Мостът на птиците” и т.н./, оная даже я похвалила – изглежда нямала представа,ч е пак за фентъзи говори, но нали звучи заглавието някак си…

Обратно на днешната книга.

“Шапка, пълна с небе” – Тери Пратчет, “Вузев”, 2012 година.

Втора част от приключенията на малката Тифани.

Книга, която е предназначена за момичета, любители на фентъзито и интелигентни хора, запазили в себе си детското, смесвайки го с тежестта на остаряването.

Този път срещу момиченцето се изправя Нещо – опасно роище, което превзема човека отвътре.

И, както казва една вещица с две тела едновременно – най-вече взема телата и душите на воини, политици, държавници. След което, опиянено от силата си, започва да върши злини.

Ще ви цититам някои изрази, а натам се надявам сами да прочетете.

“Нак Мак Фигъл /волният народец – б.м./ …обичат да пият, да се бият и да крадат и действително биха откраднали всико, което не е заковано. Ако е заковано, ще откраднат и пироните.”

“/те/ са по техен си начин доста морални /например не крадат от хора, които си нямат нищичко”.

/фигълски речник/

“Натаралянкан: уверяват ме, че това значи “уморен”

“Смарангесник: най-общо неприятен човек”

“Шашаво:странно, чудато…”

Е, те – това е речник, като че взет от нашето село. И, като прочетеш, че фигълите имат обичайна бойна техника удар с глава…

А да бяха само те интересните, чудати, смайващи, познати ни от нейде герои…

Не, не – трябва да спра, че иначе ще ви разказвам цял ден. А книгата се чете за половин…

Заслужава си четенето!