МЕЖДУ ПРАЗНИЦИТЕ

/Павел Брюлов – „Пролет“/

Оня ден беше Гергьовден. Утре е 9 май. Първият – празник за хапване на агнешко. Вторият – ден, който медии и политикани се опитват да не забелязват. Защото историята си е история, но днешният господар на властимащите не харесва този ден. Тъй като се е принудил да воюва срещу създадената от него военна машина, предназначена да унищожи СССР…

Воювалите американци – колкото са останали – уважават тази победа, част от която са. Но и техните политици, както нашенските им слуги, добре разбират, че денят е обединяващ около една идея. Не около победата като такава, не около ползите от нея, а около идеята – човечеството може да се съедини по даден повод. Да напрегне духовни сили и подмине националност, раса, икономически интереси в името на унищожението на общ враг…

Какъвто в момента се опитват да създадат американците в Близкия Изток и постепенно прехвърлят в Европа…

НОРМАЛЕН ЖИВОТ ИМА ПРИ РЕД

Обещават отново да променят закона за етажната собственост. Което, все пак, е интересен опит да се въведе малко поне ред в живота ни. А това е наистина наложително – особено, ако се има предвид, че ние възприехме демокрацията като всепозволеност.

И решихме, че може да пренебрегнем задълженията си – дори тези към нас самите. Защото жилищата ни са частна собственост. Отговорност за която носим самите ние. И то най-вече пред себе си.

Но кой знае защо се опитваме да забравим за отговорността си към другите. Към съгражданите, към съседите, към близките.

Погледнете на какво приличат селищата ни? Неизмазвани от години, лющещи се блокове, от които понякога се отронват парчета мазилка – опасна и за минувачите, и за живущите в тях.

ДЯВОЛСКА ИСТОРИЯ

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.

– Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки паднаха на дървото, задимяха и го прогориха. Мургавият небрежно ги бръсна, пък рече:

–  Жива газирана вода. При нас с това си мием зъбите! – и се представи: – Асмодей.

Що-годе интелигентен човек съм, та попознавам митовете:

– Оня? От ада?

ОСКАР УАЙЛД

Абе, уж демокрация – ама пазарна. И в книгоиздаването е така. Каквото се търси – това се предлага.

А какво купува човек за ежедневна употреба? Правилно – ежедневни вещи. Обикновени, бързо заменяеми, евтини и ненатоварващи го.

Та затуй на книжния пазар /ох, какъв израз!/ вървят разни Коелювци, Букаичета /букашки/, чиклит фър-фър пляс и други макулатури.

Докато едно време знаехме – книгите са два вида. Тия на тезгяха и тия под него.

Като за вторите е 99% сигурно, че са свестни.

И се издаваха, де. Не помня колко издания има Оскар Уайлд, да речем, но само аз имам едно избрани в три тома, едно еднотомно /”Световна класика” и томче с цитати.

Днес ще ви покажа само първия том от класическата жълта поредица.

“Избрани творби в три тома” – том първи – Оскар Уайлд, “Народна култура”, 1984 година.

Да уточним. Уайлд е съден като гей. Което мен изобщо, изобщо, ама изобщо не ме вълнува.

Защото никъде в творчеството му няма и намек з аподобни увлечения. Личният му живот е бил личен и – не се фукляви пред публиката с него.

Така че за това няма да говорим.

Ще ви препоръчам творбите на гениалния ирландец в томчето – остроумни, умни, сатирични, реалистични, много, много човешки.

Тук са разказите като :Кентървилският призрак” /гениална творба!/, приказки като “Щастливият принц, “Славеят и розата”, Рожденият ден на инфантата”…

На политиците тип ББ, на режисьори и артисти като Трифонов, Блатечки, Тенекеджиева, разните чалгаджийки, “комици” и други халтурчици бих препоръчал “Забележителната ракета”.

И, разбира се, “Портретът на Дориан Грей”…

Няма да разказвам сюжета – познат е. Но майсторският разказ…Това е вулкан от художественост и въздействащо мислене, красота на езика и стила, нежен хуманизъм и болка за човека…

Заслужава си четенето!