НАСАМ-НАТАМ И ПОСЛЕ ОБРАТНО

/Алексей Саврасов – „Ранна пролет“/

Както казах – цял ден обикалях. Три пъти ми теглиха кръв. И се наложи след второто да отида да пия чай – просто нямаше смисъл да се прибирам, време нямаше. Та два часа пих чай, после отидох да изтегля част от пенсията. Което стана трудно. Обиколих шест банкомата – не работят. Накрая, в последната банка, намерих един работещ. Вторият до него – не…

И кому е хрумнало да остави точно в тия дни нерботещи банкоматите? Нали има ремонтчици, трябва да се действа бързо/ Или някому е нужно да се теглят пари непременно от банката? Може би…

Срещнах един младеж от 66 набор. Беше граничен полицай, пенсионирал се. Каза, че го удрял на четене, вече почнал „Хрониките“ на Стефан Цанев. Аз ги четох, не мога да им дам повече от 3,5. Но нищо не казах – ако ги харесва, да чете. Сам ще прави изводи и ще дава оценки…

Парадът гледах с интерес. Винаги обръщам внимание не на техниката, а на хората. Лицата. Очите. Изражението…

Много е показателно…

КАК ОБИЧАМЕ ОТЧЕТИТЕ И КАК ОПРОСТЯВАМЕ

Та отидох вчера при вампирите. Кръв да ми вземат за изследвания. И не само…

Важното е, че там работят все жени. Тоест – отговаря занаята им, кръвопийството, на характера…

Понеже моите вени са доста секретни, пак ме дупчиха къде намерят, накрая улучиха една върху обратната страна на дланта. Но това не беше проблем. Проблемът беше преди това…

Аз не обичам да ходя до лекарите, та скоро не ме бяха пращали на изследвания. Ама тоя път ме сбараха, та се наложи да отида. Дадоха ми някакво талонче – по паролата вътре да си видя резултатите. Изхвърлих го, не ме интересуват. Фаталист съм си – каквото ще стане, да става…

БЕЗ ПАРАЗИТИ

Рекламата беше досадна и протяжна. Колко бяха платили за нея – Джими не знаеше. Пък и не го интересуваше. Чужди пари – да харчат. Виж, с неговите имаше само един проблем. Нямаше ги…

Всъщност, появяваха се, минаваха транзит през банковата му сметка, понякога и в портфейла се появяваше някоя банкнота, но бързо го напускаше. Най-вече по маршрута бара – банката…

Обаче, някак си я караше. Толкова години и да не натрупа опит човек в безпаричието… Трябва да е съвсем идиот. Или интелигент…

„ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ“ – КЛИФЪРД САЙМЪК

Хайде малко фантастика.

Лятна.

И мъдра.

“Паралелни светове” – Клифърд Саймък, “Сталкер”, 1993 година.

Малка, тънка книжка.

С истинска фантастика, примесена с нежно фентъзи.

Джей Уикърс е писател. И получава примамливо предложение.

Но някак си не му се иска да се посвети на него. Има нещо странно, има нещо възпиращо го.

А мислите го водят назад, към детството…

И към шарения пумпал, в който е виждал много и различни светове. Пумпал, символ на свободата и възможностите да намери нещо свое, нещо за в бъдещето…

Саймък обича подобни ситуации. Човек пред избор. И намесата на някакви външни сили – едни опитват да го спрат, други му помагат /за мен класика е “Къщата на гагарите”/.

А внезапно Джей разбира, че май е мутант…Мутант – от онези, които и властта, и хората наоколо преследват.

Постепенно пред него се очертава един изход…

Е, натам ще си прочетете.

Наистина – този тип малки, удобни, приятни за четене, полезни за интелекта книги, са типично лятно четиво. За умни хора.

Заслужава си четенето