СЛЕД БЕДСТВИЕТО

/Пол Гоген – „Пейзаж. Ферма в Арл“/

 

Аз, разбира се, не бях оня ден и вчера в Бяла Слатина. Но поддържах връзка и с брат ми, и с майка ми. Та ми разказваха какво е, какво става и какво очакват. Нашата къща е заобиколена – в буквалния смисъл. Ъгълът на „Раковски“ и „Цар Симеон“, показван по телевизиите, е на стотина метра. У нас само изпочупени клони и, както каза брат ми, тая година овошките надали ще родят. Апартаментът на брат ми също останал встрани.

Но проблеми има доста – най-вече по центъра. Буквално – не само там – има дървета, извадени с корените. Страшна картина! Останалото е подлежащо на ремонт – покриви, прозорци, огради, коли…

Разбира се, почти никой не се е застраховал. Не е правилно, съгласен съм. Обаче, разбирам хората – ако знаете какви са доходите в града, и вие ще се съгласите, че застраховката остава в графа „ако останат пари“. Ама не остават…

ЧИЙ Е ТРОТОАРЪТ?

Информация от тия дни.

Окръжният съд в Добрич потвърди решение, с което общината е осъдена да плати обезщетение от 12 000 лв. на пострадала при падане на заледен тротоар. На първа инстанция Районният съд е присъдил на жената 1515.83 лева за направените от нея разходи за лечение и сумата от 10 484.17 лв. за причинените й неимуществени вреди – претърпените болки и страдания.

Инцидентът станал на 2 февруари 2017 г. на силно заледен и непочистен тротоар по ул. „Кирил и Методий“

Решението на Районния съд обаче е обжалвано от общината. Но Окръжният съд приема, че кметството не е изпълнило законовото си задължение да поддържа и почиства тротоарите в града и затова трябва да плати обезщетение на пострадалата. Съдът отчита, че задължението за почистване и обезопасяване на улиците е било на фирмата, с която община Добрич е имала договор за зимно поддържане на града…

КАЛЕЙДОСКОП

Роман-пъзел

Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота си в своеобразно Брауново движение.

Та – рекох и аз да поопиша шантавите елементи на големия пъзел.

И се получи калейдоскоп – като оная картонена тръбичка, дето я завърташ, а цветните камъчета вътре се престрояват в някакви чудни, оплетени, шарении…

„ЗАСАДА НА ЧЕРНАТА ПЪТЕКА“

Аз я бях забравил тази книга – макар че на времето ми беше много интересна. Обаче, ме срещна един търговец на книги и каза, че имал подарък за мен. Като чух заглавието, сетих се…

„Засада на Черната пътека” – Евгений Рябчиков, ДВИ, 1966 година.

Историята на известния съветски граничар Никита Карацупа. Днес неизвестен, на времето много популярен.

Служил е в гранични войски 30 години, стига чин полковник, през 1965 година получава званието герой на Съветския съюз.

Бил е по границите в Далечния Изток, Средна Азия, Закавказието, Белорусия и Карелия.

Има на сметката си 467 задържани нарушители на границата, 129 е убил.

Авторът е бил с него известно време, разказва за живота му, за някои непознати на широката публика истории.

Общо взето, книгата може да заинтригува най-вече хлапаци на 12 – 15 години. Но за тази възраст е наистина силно въздействаща.

Гори, планини, реки…

Коварни врагове…

Смел граничар – със своето куче…

Ингус – така наричал той кучетата си, няколко от които са загинали по време на службата.

Разказите са добре написани, силно идеологизирани, типични за продукцията на ДВИ в онези години.

Но са полезни не само като определен източник на знания, а и като литература – представители са на цял жанр от епохата.

Заслужава си четенето!