НИЩО ОСОБЕНО

/Джон Констейбъл – „Пейзаж“/

 

Седмицата започна. С обикновен понеделник. Ние с песа се разходихме, после се заехме с домашни дела. Той се опъна на дивана да спи, аз се хванах за готвене. Десерт нямаше нужда да правя – жена ми каза, че ще донесе ягоди и череши. Но, все пак, грабнах пет ябълки, които явно не вървяха в тоя сезон и ги направих на сорбе. После се заех с манджата. Реших да повторя ориза – но не с доматен сок, а с домати. И обогатен с мръвка. Синът ми остави пакет кафяв ориз, върху чийто пакет се четяха славословия за сорт. Ами…

Два часа – и не омеква! Накрая стана яденето. Нормално добро, но на мен ми се искаше да е хубаво…

КАК СИ ЛИЧИ КОЙ КАКЪВ Е

Разправя ми позната.

Отишла на лекар. За да вземе рецепта за лекарството на мъжа си. Който е инвалид. И по закон не плаща за тия посещения. Но лекарят така я изгледал, че жената извадила три лева.

После се сетила, че и нейната рецепта за лекарство е протъркана, добре е да се смени, та…

ДЯВОЛСКО

Дяволът протегна крака върху бюрото, полюбува се на пресния маникюр върху копитата си, почеса с опашката темето си и рече:

–        Тегли!

Джими застина. Преди, когато беше в другия свят, беше се явявал на двайсетина изпита, попълвал над сто теста, решавал какви ли не казуси в различните колежи, но тук… Тук нямаше как да се подкрепи духовно. Ни да се завърти и плюе през рамо, ни да се помоли или прекръсти. Даже обратното – ха е направил знак с пръсти…

„ДЖУРА“

Та, както споменах веднъж, изгледах пак сериала и филма за Джура. Единият от 1983, филмът от 60-те.

После отворих книгата – три пръста дебелина. 660 страници…

Спомням си доста неща от нея. Момчето Джура, Киргизия, приключенията му, превръщането му от ограничен планински ловец, познаващ само своя кишлак и планините наоколо до боец, сражаващ се срещу белите и басмачите…

Е, идеологията бързо поглъщахме и не обръщахме внимание. Още повече, че книгата ни вълнуваше с друго – Памир…

Началото е с мото от Лонгфелоу… Да, много странно за онова време.

А после започват приключенията. Понякога странни, понякога невероятни…

Но – винаги реалистични…

Разказът е бавен и едновременно с това динамичен, героите са обстоятелствено описани, пресъздадена е една странна за нас атмосфера – Средна Азия, дивите планини, хората, живеещи столетия назад…

И оня карамултук, който запомних за цял живот…

А Тушкан помня от „Приятели и врагове на Анатолий Русаков”. Хубава книжка…

„Джура” не е подходяща за днешните деца – малко картинки, екшънът е част от цялостната история, няма секс, има идеи…

За нас беше друго…

Заслужава си четенето!