Ами дойде… И ще си замине с надеждата, че след него идва истинският петък. А после – два дни почивка…
Да, отдавна мисля, че каквото и да работи човек – занаятът му става форма на изтезание, скука и потисничество. Даже проститутките са уморени от труда си. Макар че, според младите поне, би трябвало да се кефят на работното си място…
И ето – сряда… Има още
Джордж Гордън Байрон: „Трудно сказать, какая форма правления хуже, до того все плохи. А демократическая – хуже всех, ибо что такое демократия (на деле), как не аристократия негодяев?“
Из книгата на Горбовски и Юлиан Семьонов „Закрытые страницы истории“:
„Когда случается так, что в одном лице совмещаются интеллект и власть, это, как утверждают некоторые, оказывается худшим из вариантов. Так считал, например, Герберт Уэллс. «За умного правителя, – писал он, – нации приходится расплачиваться еще дороже, чем за полнейшего тупицу». Има още
Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения…В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим… Обещаваме заплата…и премиални…и награди…” А мениджъри дърпат всеки минувач и канят във фирмата си, кълнат се в какви ли не работнически добавки, надбавки, прибавки. Има още
Тая седмица ще представя още едно книжно издание, за което консерваторите ще спорят книга ли е.
След атласа в понеделник, днес ще видите един албум. Живопис – от измислен свят, изобразен от съществуващ художник.
Създаден по романите на Тери Пратчет от големия художник Пол Кидби.
“Изкуството на Света на Диска” – сборник, “Вузев” и “Архонт”, 2005 година.
Не е скъпа – 24 лева. Това – сериозно, защото подобно илюстровано издание съвсем не е евтино.
Избрани илюстрации на Пол Кидби – с лека пародия на “Мона Лиза” на корицата. Усмихната.
Чудесни портрети на основните герои в романите на Пратчет – Патрицият /със свитите вежди, спокойното лице, с видимите невидими мисли, които се сплитат като змии зад него/, Градската стража, където са Сам Ваймс, командир, после лорд /със суровото лице, изсечено от камък, праволинейно и твърдо/, Ноби Нобс /с оригиналния си документ, доказващ, че е човек, тъй като никой не вярва на думите му/, сержант Колън /женен, май има и деца, но не е сигурен/, капитан Керът /ненормално високото джудже, за когото мнозина подозират, че е изчезналият наследник на престола, но той самият не се и замисля над това/, сержант Ангуа /истинска жена – върколак и човек в едно/, тролът Детитрус /ръбест и корав/…
Да, прекъсвам, че стана дълго изречението.
Но в албума са известни граждани – представители на Гилдията на убийците, на Къщата на смеха, на Гилдията на просяците /Дъртия Гнусен Рон и компания/, разбира се – постоянната градска тълпа, джуджетата /те са еднакви, макар да се делят по пол, обединява ги носенето на брада и оръжие/.
Виден герой е пътешественикът Двуцветко, приятел на още по-видния литературен герой Ринсуинд /най-некадърния магьосник на света/, интересна група са представителите на Невидимия университет /много харесвам библиотекаря – орангутан/.
Отделен интерес заслужава /и привлича!/ Смърт. Странен герой, страшен и симпатичен, любител на котките, както и слугата му Алберт. Плюс Сюзън – внучката на Смърт. Красиво момиче, което е щастие да обичаш и съдбоносна грешка да го реализираш.
В женската компания се вписват трите вещици – баба Вихронрав, Леля Ог, Маграт. Както и котаракът Грибо – един от любимите ми герои.
И, разбира се, племето на Нак Мак Фигъл – волният народец, което се появи в последния излязъл на български роман. Плюс Тифани – малката бъдеща вещица.
Да не пропусна най-любимият ми герой – Коен Варварина. Супергероят, който е над пенсионна възраст, но в духа на Дянков не иска пенсия, а с меч и инат си изкарва хляба. И виното.
Там са…
Не, не може да се опише всичко – трябва да се види. И се влезе в Света на Диска. Аз съм там отдавна…
Заслужава си четенето!
genek 