Нейде 68 – 69 година почнах да чета яростно в библиотеката. Не, не книги – тях вземах за дома, за четене с фенерчето.
Списания и вестници. И най-вече трите издания на БТА по онова време – “Паралели”/е, интересно си беше!/, “ЛИК”, “По света”.
Особено ме привличаше последното. И в него често срещах името, както и материали на един западногермански журналист – Гюнтер Валраф.
А по-сетне, вече в зряла възраст, ми попадна една дебеличка книга с жълти корици.
“Нежелателни репортажи” – Гюнтер Валраф, “Партиздат”, 1978 година.
Сетне се появиха “Никарагуа отблизо”, “На дъното”, поредицата за “Билд” и жълтата преса – “Разобличителят”, “Свидетели на обвинението”, “Справочник за БИЛД”.
В “Нежелателни репортажи” са събрани отделни негови разследвания по различни поводи.
Валраф събира информация за богати аристократи, описва родовите им мрежи, обхванали Бундесрепубликата.
Основата на разследванията му е в разминаванията “Вие там, горе, и ние тук, долу”.
Той сменя външен вид, статус, личността си и лично проверява какво става в най-болезнените точки на социалния и обществен живот.
Потресаващ е репортажът му за един приют, където се събират пропадналите хора на съвремеността – алкохолици, наркомани, бедняци, хора, забравили дори биографиите и имената си.
И до него е репортаж – инвентаризационен списък на имотите на богат плейбой, пилеещ парите по всички сладки кътчета из света.
Валраф стига дотам, че успява да се промъкне в психиатрията, представящ се за алкохолик и до такава степен убедително играе ролята си, че заблуждава и лекарите.
Подобни са трите книги за “Билд”. Мисля, че те са много, много полезни за разбиране на днешния жълт медиен поток.
На мен най-силно впечатление ми направи малката сценка. Седи си авторът, редакторът му мята снимка на полуголо момиче и иска двадесетина реда.
Ей така – изсмукани от пръстите, но съчетани с интереса на публиката към секса и воайорството.
Подобни днес виждаме къде ли не – част от „модерната“ джурналистика, създавана от преститутките.
Заслужава си четенето!
genek 