Отдавна са казали старите мъдри хора – кажи ми кого харесваш, за да ти кажа ти какъв си. И, макар Бог да е казал: “Не си правете идоли!”, ние много обичаме да обичаме. Дали ще е неграмотен и опростачен футболист, дали невежа с компютърно моделиран глас и силиконови вторични полови белези, дали политик с позлатен език – все си намираме кумири. На които, естествено, искаме подсъзнателно да приличаме. И които са нашата пътеводна звезда в ежедневието и културата.
И не остава празно мястото на новите идоли за малките. Но това не са носителите на доброто и красивото от приказките и песничките, не са смелите юнаци и прекрасните девойки, не са жертвоготовните патриоти или тихите просветители. Това са хорицата от сбирщините на риалититата. В момента – готвачи, черешки, решавачи на най-сложни задачи за най-пробивните от посредствеността.
Хорица, смятащи се за много знаещи и издънващи се на елементарни въпроси. На които дори едно второкласниче отговаряше с разум и познания… Защото, изглежда, няма интереси в зяпането на посредствеността на екрана…
А тия дни някаква кифла пробва да преобърне великия Вапцаров във фон на порно мечтите си. За да застане до учиндолския ментор, когото много млади смятат за създател на „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи“…
И как няма да заемат детското съзнание, когато всякакви демитологизатори се постараха за десетина години да превърнат Левски в скитащ убиец на невинни, Ботев в пияница, пресякъл Дунава от скука, Отец Паисий в невротизиран поп, крещящ срещу модерното, Вазов в скучен менторстващ дядка. А за понятията патриотизъм, любов, почит, историческа памет – да не говорим…
И върху изчистеното бяло поле се явиха те – представителите на новата дегенерация.
Хайде да се замислим! Дедите ни са оставили здраво аргументирани и извечни правила за живот, наричани морал. Който морал сбирщината обръща наопаки и натрапва на неукрепналите психики порока за истина.
Което е по-леко – за възвишеното трябва труд, трябват усилия, трябва самоконтрол. Докато от екрана виждаме лесното и лекото, елементарното. Дори смехът е по-лесен – няма нужда от смисъл, трябва само някоя простотия да се стори и…
Което са новият морал, новата забава, новият живот?
Изглежда, тъй като подобен демонстрират партиите, управляващите, политиците. И на който морал се учат децата ни. Е, капсулирали се в собствените проблеми, решили само да оцеляваме, живеещи ден за ден, страхуващи се да не претоварим децата с мислене, знания, умения, оставили ги на чужди грижи – не усещаме ли как отглеждаме нова дегенерация, а?
genek 