В ТЪРСЕНЕ

/Ненко Чанев – „Градът край морето“/

 

Подарил ми синът солиден ваучер за книги. Сега остава уж най-лесното – да взема книгите. Проблемът е в двойната ми система. Чета и книги на хартия, и електронни. В зависимост от насторението. И взъможностите – при пътуване предпочитам електронната. Но пък удоволствието дас е изтегнеш с книга в ръка… И трудността, да не кажа невъзможността, да намериш някоя творба в подходящ вид. Например, наскоро бях решил да препрочета „Синята пиала“. Има я на български, но аз упорито я търсих на руски. Електронна. Нямаше я. Авторът ме привлече. Потомък на българи – Леонид Стоянов. Накрая извадих българското издание, препрочетох я…

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Познато – „Аз съм малък човек – каквото ми наредят…“

И го прави…

Мами, краде, наказва, убива…

По заповед…

В ПАРКА

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал  панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка – демокрация е, всеки има свобода на избор, а  и алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества.

– Така-а-а! – вика Митето. – Ей това е Дарвинов закон! Като няма човек работа, тръгва към маймуните.

„КОНОВОД С БАРЖИ „ПРОВИДЕНИЕ“

И още един Мегре…

Малка, много приятна за четене книжка, с типичен сюжет – убита е жената на английски аристократ, трупът е намерен в обора на една от станциите по един от каналите, съединяващ Марна с останалия свят…

„Коновод с баржи „Провидение” – Жорж Сименон

И ТАКА НАТАТЪК

/Лорейн Кристи – „Парижки срещи“/

 

Вървят си дните. Но лятото все е полудошло. Стои на прага и ту надникне, ту се скрие…

Правих лютеница. По класическа рецепта, която миналата година усвоих и оттренирах. Бе патладжан – не го обичам. Но пък с някои особености. Например, с морковчета. Или с индийско орехче. Най-често с кимион. Различни бурканчета, с различни вкусове.

А през това време животът си върви…

ПАК НИ ЗАСРАМВАТ

Гледам някаква компилация в „Сега“ – „Не е редно да изпращаме хора в Ада“. По материали от чуждия печат, отбелязано е.

Някаква 21-годишна шведка спира самолет, за да не депортират пришълец. Той е от Афганистан, съдът отказал да удовлетвори молбата му за убежище…

ПО ТЕЛЕФОНА

Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?… А, да, разбирам, но… Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!… Да, да – ако може да се обади… Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо… Ама моля ви се – не бива да употребявате такива думи! Ванчето ви описа като културен, възпитан човек, а вие сега…

„ВОСПОМИНАНИЯ“ – НЕСТОР МАХНО

Намерих си още едни мемоари. Мемоарите – това е разказ какви бихме искали да бъдем и как да живеем. Понякога в тях има дори искреност и истина. Невинаги…

Е, за тия мемоари не мога да твърдя това. Интересни са – факт. Но – ако ги четеш специфически.

С поглед на историк, с усърдието на археолог, опитващ се да изрови от тоновете пръст нещо ценно.

КРАЯТ СЕ ВИДИ

/Уилям Уотерхаус – „Лейди от Шалот“/

 

На седмицата. Нашият… Абе, има го нейде, ама не ми пука. Без мен няма да мине, а натам ми е все тая. Който както може – ще ме оправи. Комшията Божан вика: „Ти си на шестия етаж. Ако стане нещо – как ще те свалят?“.        Казвам му: „Не ми пука. И от балкона да ме хвърлят…“

Виж, за другите ми припуква. За децата, за внуците, за бъдещите неродени още… Щото нашата е лесна – видяхме, поживяхме, създадохме… А тях какво ги чака…

Страхът е нормален. Помните Яворов, нали: „Деца, боя се зарад вас“…

АНКА

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни…

И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно… Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка…

Но пътем трябва да се живее…