ИДВА УИКЕНДЪТ

/Деян Костадинов – „Пейзаж“/

 

Очакване, започващо даже не в петък заран, а още в четвъртък следобед. Понякога дори в сряда. Ненапразно наречена Малкия петък…

Е, ако е есен – няма много време за очакване. Щото се подготвяме за зимата. Нали ви казах – сега правя лютеница и доматен сок. Лютеницата е пресметната да стигне до април. Сокът е повече – и за малкия син, и за нас. Не само за студените дни, а и за сетнешните. За готвене. Най-баналното – кюфтета със сос, ориз с домати. Както и по-префърцунени ястия…

НЕ ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА!

Информация от пресата: „Ром успя да осъди енергийно дружество за дискриминация заради вдигането на електромерите на стълбове, високи 4-5 метра. Комисията за борба с дискриминацията задължи енергодружес да свали измерителните уреди на височина 1,40 – 1,60 метра, за да могат хората да следят показанията им”.

НОЩ В УЧАСТЪКА

17,00 часа

–       Не, не… Недейте му казва, че съм звъняла… Недейте…

Тя отпусна бавно телефона, а тежестта на апарата свали омаломощялата й ръка до пода. Главата й се снизи постепенно и бузата й опря в килима…

Пребита, с кървавите петна по лицето, с полузатвореното ляво око, малко напомняше на русото синеоко момиче, което се усмихваше от сватбената снимка на стената. Нямаше да я познае дори слабичкият, с полуразвята дълга коса младеж, гледащ я едновременно с почуда и неверие, че най-после тя официално е негова съпруга…

„НЕЗНАЙКО НА ЛУНАТА“

Първата книга за Незнайко, която придобих. По-скоро ми я подариха за рождения ден. Другите две – според действието първа и втора, „Приключенията на Незнайко” и „Незнайко в Слънчевия град”, намерих по-късно. А наскоро купих изданията, които четох най-напред.

ДЕН КАТО ДЕН

/Мод Левис – „Лято“/

 

Само че малко натоварен. Лютеница пак правих. Не мога по много – така, 6 – 7 кила чушки, 4 – 5 кила домати… И каквото стане. С кориандър, кимион, чер пипер. Допълнително магданоз, малко чесън. А за повече пикантност – чили. Или люти чушлета.

Трудоемко е. Та ми отиде денят. Ще видим какво е станало по-късно. Вчера отворих бурканче отпреди месец. Хубаво е. Тия днешните ще проверя октомври…

ИЗИСКВАНИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА

Все още в главите на някои хора прелитат готовите шаблони за образованието, създадени през Възраждането. Нищо, че е минал над век оттогава – елементаризацията се  нуждае от еталон. В който учителят е всичко – преподавател, възпитател, пример и страж на морала.

Което като че не пасва на модерния век и изискванията за специализация. Някак си е нелепо да се иска от полицията да превъзпитава /освен със специални средства/ хулигани и крадци, нали? Нито пък търговците изнасят лекции за правата на потребителите.

ОТ ДЕНЯ – 16.

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни…

И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно… Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка…

Но пътем трябва да се живее…

„РИО ДЕ ЛА ПЛАТА“

Карл Май…

Даааа…

Детството…Едни от първите четени книги за индианци. Първата намерих в старата къща на село. Беше „Винету”. Но не спрях до нея и станах по акъл нейде на 60. Докато други са спрели четенето там и сега са с инфантилното мислене на пубера…

Оная книжка беше вестникарски вариант – изрязана от вестник, подшита, съкратена /нейде стотина страници бяха/. Евтиния, но стигаща бързо до хората.

СПОКОЙСТВИЕ

/Карлос Пинто – „Вода“/

 

В понеделник ни налегна сутринта мъгла. Във вторник облаците закриха слънцето и настъпи лек, приятен хлад. Без дъжд, но и без жега. За плажуващите неудобство, за нормалните хора леко отпускане…

Попаднах в интернета на обяснение що е парлама… Великолепно! Направо ти става ясно отде произлиза думата парламент у нас.

ПЕДОФОБИЯ

С черен хумор психиатрите казват, че има два вида хора, грижещи се за децата. Едните го правят заради парите – това са педагозите. Другите са го вършат безкористно, от искрена любов към малките – това са педофилите. Но се оказва, че навлиза в обществото нова психоза, назовавана “педофобия”. Което означава страх от децата. Страх от неочакваността на помислите, реакциите и действията им. Страх от непредсказуемостта на проявите, насочени към самоутвърждаване. Страх от отсъствието на задръжки, правила и – нека не се боим да го кажем! – от липсата на морал в тях.