УЧЕТЕ СЕ В ИГРАТА, МИЛИ ДЕЦА!

Резултат с изображение за СПРИНЦОВКА С БОНБОНКИ

Отбих се случайно пролетес в малка сладкарничка. Пълна с ученици – междучасие, хроничен пубертетен глад, възможност за оправдано закъснение в часа. И, докато очите ми шареха, търсейки нещо сладко, голямо и евтино за парите ми –  горчиви, малко и трудни, погледът ми се спря на странна стока във витрината. Пластмасова, прозрачна, с буталце и връх – абе, спринцовка си беше и туй то! Което се оказа вярно.

Потвърди го етикетът: с всякакви там кодове, предупреждение, че е за деца над три години, съдържание, производител. Не е световно, нито регионално, нито местно известна фирма. “Колеж Турция”, както пише на етикета. Каквото и да значи това. По поръчка, твърди се на хартийката, на “Чембо”. Фирма? Държава? Извънземен? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш? А и кого да питаш? Има там някакъв телефон с код 0391, димитровградски, който като партизанин на разпит упорито и равномерно дудука. С което прекъсва намеренията за подвизи в разследващата журналистика.

Пък и няма нужда от подобни. Защото целта на “играчката”, пълна с малки драженца, е ясна. Още от външния вид. Спринцовка, която пуска сладки работи. И подсъзнателно изгражда образа на очакваното – натисни буталото и ще ти се услади. Всичко – светът, кефът, самият ти дори. Прекалено фантастично?

Психолозите твърдят, че това е възможен метод за изграждане на подсъзнателна реакция на очакване. Очакване не на естетическа наслада, не на вкусови възприятия, не на еуфория от постижение на разума.

Дали не прекаляваме в мнителността си? Или е по-добре да се стряскаме от сянката си, за да не ни изненада нещо изотзад? И – изобщо – с какво си играят и забавляват децата ни? Не големите, на които стигат едно другарче от другия пол. Или една бутилка с нещо горещо – поне на градус. Или оная самотна цигара, обикаляща кръга. Или – не дай, Боже! –  малкото лимонтузу, прахчето, запалката, спринцовката. А малките, наивните, вярващите на всичко деца – дори на възрастните.

Вгледайте се в игрите им. Не само компютърните, където Сашко гони крави с брадви и ги сразява с лазерен лъч. Вижте как в коридора неумело, но старателно си прилагат хватки, попити от кеча. И как се издрънчават темета по цимента. А какво да кажем за онази ошашавена детска учителка, зяпнала от прага как малкият Роско е натиснал на пода първолачката Иринка и подскача върху й, мачкайки новото й костюмче старателно и напористо? Та после обяснява как снощи имали гости, пък добрият тате му разрешил да остане до края, че и се насладил на телевизионното филмче, което възрастните зяпали, допивайки последната каса след полунощ /за оптимистите – случаите са истински!/.

Тук можем да споменем познатите от медиите случки с малки деца, сторили беля в играта – третокласникът прострелял другарчето си, варненският осмокласник-изнасилвач, седемгодишното хлапе, по чудо не убило сестричката си, подражавайки на някаква игра…

Е, докато мама и тате са заети да оцеляват, децата си играят. Тихо, незабележимо, не пречейки им.

И усвояват в играта правилата на света на възрастните. От насилието до наркотиците.

За което услужливи хора са винаги готови да им помогнат.

Подготвяйки си клиентелата.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s