Над други книги. Защото филмът е течащи мигновения, книгата е поле. Мигновенията се носят като вода, не спират. Е, понякога са залели всичко като застояло блато, но такива подминаваме. А полето е безкрайно. На шир, на длъж… И може да спреш погледа в една точка, да се взреш, да мислиш, да мислиш, да мислиш…
Затова предпочитам книгите. Където най-важното – погледът, е твое… Има още
Няма, няма – и се появи някаква нова статистика. Толкова пари били нужни за живот, толкова получават българите…
И са още живи?
Оцеляват? Има още
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени… Има още
Да припомня мътното време в началото на 90-те. Когато куцо, кьораво и алчно се засили да издава книги. Книги, които считаше за печеливши.
Та тогавасе появи една библиотечка – „Джобен детектив“. Издавано от групичка, обозначена само като ДФ „Булфстарс ООФ“, ДФ „Полиграфснаб“ – софийски, ДФ „Полиграфпродукт“ – Пазарджик… Има още
И пак четох. Този път – пиесите на Евгений Шварц… Удивителни, актуални, жесток приказки. „ Дракон“, „Стара, стара приказка“, „Червената шапчица“, „Пепеляшка“, „Дон Кихот“…
Няма да коментирам, само ще дам няколко откъса. По-хубаво е да се четат, отколкото да се гледат. При постановката огромна е намесата на режисьора, четенето е самостоятелно. И най-важното – дава възможност и време за размисъл…
„Дракон“ Има още
/ Тема, забранена за лицемерите и циниците/
Проституцията ненапразно е наричана най-древна професия. И затова е хвърлила знака си върху целия ни живот.
Проституират жени и мъже, но проституират и политици, чиновници, полицаи, лекари, сервитьори, учители, журналисти, ако щете. Има още
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен от живителния кислород… Има още
Една неголяма книжка, в меки корици, тираж 35 511 – доста голям някога, сега направо гигантски. И, между другото – бързо изчерпала се като първо издание…
„Фаталната запетайка“ – Максим Асенов, „Отечество“, 1978 година Има още
Засега – моето. И на всеки времето различно тече. Аз го виждам през съобщенията за смъртта на този или онзи известен, въздействал ми с нещо, привлякъл вниманието ми човек. Писател, художник, режисьор, артист, певец…
Днес погребват Николай Караченцов. Не мога да кажа, че ми е бил любим артист. Харесвах го – най-вече заради ролята на граф Резанов. И прекрасната рок опера „Юнона“ и „Авось“. Има още
В разговора Стефан подмята, че снощи гледал някакъв наш певец. Младо момче, хубаво пеел – обаче на английски. Пък пред съседната къща някакви младежи също се били разпели. Чалга някаква, но на български.
И аз, вика Стефан, като пийна си пея. Ама не пея на чужд език, ами на нашия, на български.
Опонираме му – какъв наш, нали си циганин? Има още
genek 