Пламъкът, разбира се, е в камината. Ледът – навън. Излязох да разходя кучето на жена ми. И с хващането на перилата усетих – лед. Внимателно се вгледах в почистеното стълбище. Блести…
После по улицата. Пързалка. Внимателно, внимателно… А песът пощуря. Забравил, че вече е виждал сняг и лед, пъха си носа навред, всичмко да помирише, даже напъна лед да яде… Има още
-140699-500x334.jpg)
Хазартът май се оказа последната надежда на българина.
Видя се, че с труд поне равновесие не можеш запази. Има още
„Мили, купи ми килим!“ – „Не, на метла ще летиш…“
Вървели слонове по конопено поле и полетели… Има още
Поредицата „Стадион“ беше направена за книги, посветени на физкултурата и спорта. Но някак си в нея се е промъкнала днешната книга – малко спортна /ветроходство и гмуркане/ и повече криминално-историческа… Има още
Вална дъждецът, пресече го, падна снежецът. Е, не много – някъде казват, че станал 15 сантиметра… Ухха…
Половин педя, демек. Което едно време караше дядо ми да подсмръкне гневно на вратата: „Брех, сушаво ще е!“. И после минаваше бригадирът, та извеждаше кооператорите на снегозадържане… Има още
Повтарят ни като папагали мантрата за ниската производителност на труда у нас.
Ниска, та ниска…
Което е много интересно – ако се замисли човек. А не повтаря като кратунковците. Има още
Пълните жени са хубави зиме за отопление, лете за сянка…
Тя е хубава жена, но аз не съм имал с нея нищо такова, каквото би ми се искало… Има още
Класика…
„Хилендарският монах“ – Димитър Талев, „Издателство на БЗНС“, 1979 година
Типичен исторически роман – строго по хронологията на събитията /живота на отец Паисий/, строен образ на главния герой /младост, предпоставки за развитието на личността, трудности/, духовният подвиг, видян от него като дълг и нормално дело, разбран от читателя като върхов момент в живота му…
Прекрасна книга – и биография, и своеобразен химн на великия българин, наричан от народа само ОТЕЦ ПАИСИЙ. Тоест – татко, баща…
Заслужава си четенето!
Е, студено е. И камината гори. Да стопли хората пред нея. Но – ако не беше огънчето в душата… Каква полза от камината, ако в теб има само прах и пепел…
И не е оптимизмът топлещ. Оптимизмът не е сила на душата, оптимизмът е вяра в нещо – извън реалността. Вяра… Виж, душата иска друго. Иска сила на духя, иска воля, иска знания, иска разум… Има още
А, имах възможност да поразмишлявам над разни неща.
Просто малко време намерих. Така – по-свободно. Докато се забавлявах с грипа. И се замислих – не знам защо. Сигурно от температурата. За някои въпроси. Като имената на героите в литературата. Има още
genek 