Пускам сега броя, защото привечер пристигат гости. Синът, снахата, сватята и най-важното – близнаците. Момчета и момичето, с които внуците ми станаха четирима. Е, на по половин година са, ще изкарат празника по гръбче или ревунчейки, ама самото им присъствие е празник. Новата година отива назад. Което е логично, разбира се… Има още
Хубавото на демокрацията е, че има възможности за разкриване на истината. Всякаквата истина – навред и за всички.
Отделен въпрос е какъв е резултатът. Има още
На жената, която цепела сама дърва, сменяла ел крушки и ремонтирала карбуратора, порасла адамова ябълка… Има още
Завъртя се истински ураган в нощта срещу Коледа. Ама духаааа… Гръм, трясък, свистене… И потискащ страх – най-вече за покривите. Щото знаем кой и как ги е правил. Е, добре – не стана беля. Ама си беше гадничко…
На сутринта – кал. Меко време, разкопани ями, навред разнесена калта. Няма асфалт, няма плочки – кал. Има още
Стане скандал, разчуе се нещо, а официалните пресслужби отрязват всякакви журналистически питания: „Няма подобно нещо!!!“. И повече не щат да отговарят на журналистическите питания. Някои от които дори принципни. А и самите журналисти – повечето! – не напъват да търсят, да разкриват, да анализират… Има още
За двете жени, които трябва да бъдат принесени в жертва пред Брюксел. Та да се отчете антикорупционна дейност срещу висши чиновници. Макар да не са нисши, а и не са от групировката ГЕРБ – ОП… Има още
Колкото повече научавам за данъчните, толкова повече обиквам катаджиите…
Ако времето не е смешно – ще е страшно… Има още
Един забравен днес, а някога знаменит детски автор. Някога… Дори преди мен…
„Кой каквото ще да казва“ – Васил Ив. Стоянов, „Отечество“, 1989 година Има още
/следващ брой – в четвъртък/
Иде и тая Коледа… Пряко свързан с живота ни празник. Колкото повече Коледи посрещне човек – толкова повече живее…
И толкова повече лицемерия около празника – уж домашен, християнски, нашенски – вижда. Но не може да ги спре… Има още
genek 