Пролет… Пекне – 30 градуса, после удари дъжд, нейде дори порой… Имаше детско стихче, помня го от младите години и първата любов: Има още
Пролет… Пекне – 30 градуса, после удари дъжд, нейде дори порой… Имаше детско стихче, помня го от младите години и първата любов: Има още
Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме. Има още
…Така… Така… Така… А сега… Ох, ако може… Ей така, отдясно, един финт само и после… Добре, добре, оня се завъртя… Лекичко напред… Я да видя какво става по терена… Уха, нашето крило се е устремило към вратата… А плеймейкърът напредва към дъгата… Кому да подам? Вдясно? В центъра? И тия се оглеждат… Очакват, а… Но аз също гледам… И виждам, виждам, виждам… Мен! Мен не ме очакват! Тогава какво чакам? Крачка напред, още една… Вратата се е оголила… Горе, в ъгъла… В ъгъла… О, нееее… Има още
Тери Пратчет си е Тери Пратчет. Оригинален, търсещ, забавен.
Хрумва му да опише един свят, изграден върху диск, който е върху слонове, а те върху костенурка – и готово! Има още
/Иван Шишкин – „За гъби“/
Слънце, горещини вече, пенсионери баш в най-голямата жега по улиците, неразумните животинки по сенките… Има още
Случва се след всички избори. И ми се налага да обяснявам като на малки деца нормални неща. Ама съвсем нормални – но трудно осъзнавани от промиваните мозъци, че и през тоталитарните натрупвания на демагогията преди и след 1990 година… Има още
Тази книга я бях забравил. Покрай “Земята на солените скали” и “Томек”. Има още
/Питер Паул Рубенс – „Пейзаж с руините на Палатина в Рим“/
В събота имахме среща – любимият ми набор 69 и аз. Едни дъртаци, побелели… Само двама нямат 50 години още. И аз, де… Вече… Има още
Минаха евроизборите. И след тях се задават местни, а може би и извънредни парламентарни. Което, все пак, вълнува хората. Та затова получавам някои писма по проблема – по електронен път. Ето един въпрос от пощата ми: Има още