С КНИГА ПРЕД КАМИНАТА

Свързано изображение

Не, не си представяйте лека, приятна интелигентска картинка – човек с книга в ръка пред камината…

Към която може да се добави чаша вино… Или купичка с бадеми… Или сладки някакви…

Не, не – това си е фантазия…

Картинката, за която ще ви разкажа, е друга.

Селяндурска, просташка, тъпо самовлюбена…

Нали познавам доста хора и не бягам от редки срещи с никого. Редки – в повечето случаи избягвам от тях. Не ми се слушат глупости на куп. Нито издържам на надутото самочувствие на простаците.

Имах такъв комшия. Завършил СПТУ по автотранспорт с тройка. После шофьор – тук, там, при някакви шефове… Украсил беше апартамента си с кич – картина с череп и нож, книги, купувани за обложките, всякакви порцеланови дрънкулки…

А сетне дойде 10 ноември. Оказа се активен борец срещу комунизма – седмица вися в една палатка пред хотела /вечер се прибираха да хапнат/. Провеждаха гладна стачка.

Назначиха го някъде, тръгваше в официално облекло всеки ден. Имаше фаца, както викахме едно време /от фейс/. Брадичка-катинарче, бомбе, шлифер…

Даже го записаха да учи – нещо грижи за старите хора… Според него – социология…

И му намериха малко началническо място…

Та баш него гледам да не засичам из улиците на малкия град. Не ми се губи време в слушане на помпозни нелепици…

Е, познавам и селяндури от село. Един често засичам към пазара – продава какво ли не от колата си.

Със самочувствие на мноооого умен човек. Природно, не знам дали осми клас е изкарал.

Оня ден спрях близо до него. Купих едни книжки, подарък за четящи деца.

А той се подпрял на вдигнатия капак на баничарката и вика: „Книги ли? Аз много ги обичам…”

Погледнах го учудено – не съм убеден, че дори билет за градски транспорт е чел.

„Като седна с тях пред камината през зимата…”

Айдееее, викам си, почва да лъже…

„И късам, мятам в огъня…Хубаво горят…”

Повярвах му…

Ама нещо гледам да заобикалям уличката, дето паркира колата със стоката. Гнуслив съм си…

 

Реклами