ОТ ДЕНЯ – 21.

Резултат с изображение за варна транспорт

Една случка – класическа – във Варна.

Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз…

Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отперим по някой ритник на циганора, предизвикал боя…

Всичко завършва с пристигането на полиция. Циганите изчезват. А към управлението тръгва група – полицаи, двама немци /семейство/, скромна, свита, незабележима циганка, свидетели…

Защото, докато едни се шамарят, а други зяпат, джебчийката отарашвала чантата на немкинята. Но имало и внимателни хора, видели я, спипали я с пълна ръка. Така я държаха – стиснали й ръката, не дават пръсти да отвори, та да „изпусне” портмонето.

Стар трик – едните отвличат вниманието, други крадат…

И действен – много ефикасен. Особено, когато на хората им стигат хляб и зрелища…

хххх

Откачен ден беше.

Като почнеш от нощта. Линейка хвърчала с родилка, някаква млада дама си слушала гръмко музика в колата, не обърнала внимание и се нахакала в линейката.

Хайде, да речем – пострадалите хора ще ги пооправят. И кой е крив, кой прав – ще уточнят.

Ама новороденото… Току-що роденото…

Нищо. То е за добро. Нека още от раждането си разбере каква грешка е направило, та баш тук се е пръкнало.

В България, дето правилата са според зависи, а рискът за пътно-транспортно пътешествие те следва по петите още от раждането.

То и други рискове има.

Ако полицаите уловят някой джигит, може пък той да открие огън по униформените, позволили си да му се пречкат с някакви изисквания и закони.

Абе, него закон не го лови!

Впрочем, миналата година – точно по тая пешеходна зона се носеше /наистина небързо/ типична мутренска кола.

И спря до двама полицаи, които бяха паркирали патрулката си точно върху пешеходната пътека.

Поприказваха си, после джипът продължи по уж пешеходната зона.

Питах полицаите защо така, а те ми отговориха ясно, точно и конкретно: „Наш човек!” и „А ти защо питаш?”.

А накрая – за още едно изкрейзване. Логично и очаквано и тук, у нас.

Джеймс Верон от Северна Каролина отишъл да „обере” банка. С едничка цел – да го вкарат в затвора поне за 3 години. Та се полекува там.

Изгубил работата, останал без здравни осигуровки, болен – и намерил изход. Поне временно.

В затвора – че е по-хубаво и нормално от свободния живот.

М, да! Къде наблизо има банка?

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s