
Отговорът е прост. Когато разберем, че живеем в наша държава. Наша…
Където всичко е наше, или свързано с нас. Макар и чуждо юридически…
Например, малките стълбчета, поставени по ръба на тротоара. Направени, за да предпазят пешеходците от автомобилите. И от самите тях.
Знаем, виждали сме, сами често сме пресичали улицата, където попадне. А тия колчета – в някои случаи с вериги помежду им, са маркировка за нас. Маркировка – предпазване на глупака от него си…
Е, често от гараж-магазините вадят или превиват пилончетата. За да могат необезпокоявани да разтоварват стоката.
Лично удобство – за обществено неудобство…
Така е и с куп други дребни неща от битието ни. Плакати, табели, огради… Все неща, които са уж чужди, но служат и на останалите…
Да, ама…
Що тоя ще слага табела за раклама? Или цял билборд? Я да махна ненужното ми… Пък после пак ще си направи…
Най го отнасят кофите за боклук…
Да, не са наши – на някоя фирма са. И я улесняват, за да събира отпадъците.
Обаче, и на нас помагат. За да не станат тия отпадъци купища, нерегламентирано сметище…
До нас набързо изникна подобно. След наводнението там натрупаха камари подгизнали, счупени, изгнили мебели. Камари…
Но минаха с камиони работници. Имало такива към общината. И ги изкараха…
Та си остана само кофата за боклук…
До оня ден.
Когато се спрях изумен. Пластмасовата голяма кофа беше стопена от огън. Направо стопена!
Кой и защо – дявол знае, но някакъв идиот беше подпалил кофата…
Нарочно…
Случайно не се подпалват три кофи – на разстояние стотина метра една от друга…
Най-напред помислих, че са пубери. Ваканция, скука, тъпотия…
После разширих обсега – възрастни. Нисък интелект, скука, кретенизъм на „забавленията”…
Минали, палили, продължили, пак запалили…
И защо, бе джанъм?
Като нашественици – всичко ненужно се унищожава. Без злоба дори – ей така… Изгорена земя…
Тукашни ли са?
Не… Или – само биологически…
За съзнанието не говоря… Де такова…
А ние ще се оправим…
Когато подобни бъдат наказвани по старата система на Макаренко – Шамаренко – Дървоненко…
Публичен бой с пръчки по гол гъз…
И табела на врата – да го видят всички.
Не ми казвайте, че съм лош, че не било хуманно…
Хуманизъм е отношение към хора…