/Уошингтън Макетас – „Лято“/
Ту жега, ту облаци. Но, разбира се – страховитата топлина.
Не бива да се излиза, вярно. Ама ми се наложи. Та се втурнах и за час обходих обектите. Взех билети отиване и връщане до Велико Търново за след две седмици. Обаче, половината автобус вече беше зает. Има още
На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, че не го търсят за добро… Има още
Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в региона винаги привлича вниманието/ лесно можеше да се скрие или направо спаси върху дебелите клони. Има още
Тая седмица вадих книгите ей така – наслуки. Или – наулуки, както викаше баба ми. Има още
genek 