КЛЬОНЪТ КАТО ЧАСТ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Резултат с изображение за кльон

Както каза преди време Боко: „Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България. Чета в пресата, че нашите лекари се търсят. Преди 20 години в България са се изучавали в пъти, пъти, пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Тук е мястото на министъра да прецени и да предложи – дали, когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава.”

И предложи държавата да преценява „кое, кога и как да бъде дотирано”.

Малко така… недотам премерено изказване.

Защото, колкото и да е странно, но именно държавата решава това – чрез министерския съвет, чийто председател е Бойко Борисов. МС одобрява държавната поръчка и съответно влаганите в образованието пари.

Което е доста интересно. Например, отново се предвиждат студенти в Богословския факултет на СУ.

Въпреки конституционната повеля, че държавата е отделена от църквата.

Важното е, че премиерът с това изказване напипа народната жилка и веднага се хареса на работническо-селския пролетариат.

Който и без това е готов веднага да даде мотика № 8 на всеки, заловен да чете книжка.

Проблемът е, че държавата „дотира” студента с парите от данъците на родителите му.

И е едно да се заплаща за преподаватели и база, съвсем друго е да се калкулира учебния труд, време и нерви на студента.

Още повече, че решилите да работят извън България с няколко заплати ще възстановят вложените пари. Но – само и само да работят извън страната!

Тъй като Бойко Борисов забравя другото, много по-важното задължение на държавата и властта.

А именно – създаване на необходимите условия за нормален живот и труд.

Какво означава евентуално обвързване на студентите?

Вече го живяхме – разпределение. Но – по работни места.

Къде ги тях сега в държавата?

Има – не е да няма. По генералната линия „Магистрали, земеделие /в частност – картофопроизводство/, туризъм“.

Та може и сега да се разпределят студентите. Едно законче и… По държавните предприятия. Къде? Няма ги? Е, тогава…

В администрацията? Всичко е заето от „наши хора”?

Тогава в частни фирми? Само че има една подробност. По всички закони взаимоотношенията между частните лица се решават или лично, или чрез съда.

Кой ще осъди висшист да работи насила за частна фирма – без негово участие в договарянето?

Забравяме ли, че сме в ЕС? Който представлява отворен пазар?

И си е тенденция вече в една страна да има добро образование, а в друга да отиват завършилите – заради условията, плащането, по свое желание?

Да, има възможност държавата да направи сметка какви специалисти ще са й нужни СЛЕД 5 години, да проведе прием, да се подпишат договори със студентите, да се стимулират финансово по време на следването, да се …

Мммм, много условия! Изискващи мислене и труд.

По-лесно е с насилие.

А умните хора отбелязват, че сметката с висшето образование не е бакалска сметка. В света са познати два подхода при оценката цената на образоването на един човек:

  1. Земеделски подход – целта на парите е да създадат среда за учене. В която, както растенията по полето, едни ще пораснат здрави и големи, други – хич няма да се развият, но в крайна сметка ще има някаква реколта.
  2. Индустриален подход – при него парите се разчитат на база конкретни разходи за един обучен специалист. Като се очаква, че всеки, който е селектиран подходящо, ще се превърне в рамките на определени разходи в специалист с определени качества.

Сами преценете предимствата и недостатъците на всеки подход. Май подходящ е първият, но при него едва ли е възможно да се оцени колко струва подготовката на един конкретен човек.

При това средата е само част от процеса, другата част са генетичното и културно-образователно наследство от семейството – неща, които един чиновник едва ли е в състояние да оцени.

Отделен проблем ще е съпротивата на богатите държави – свикнали да предоставят добри условия за труд и да се хранят с „мозъци”.

Тогава, впрочем, се появява опасността в България да останат само подходящите за правилно гласуване електорални единици на държавна – чети: обществена – издръжка.

И, за да се избегне, може веднага да започне активна дейност.

Връщане на разпределението, жителството, бележката от профсъюза и партийния секретар, бодливата тел по границите, вишките…

Дежа вю!

А сериозно – ДЪРЖАВАТА НЯМА ПОЛИТИКА ЗА РАЗВИТИЕ!

Като сме се завръщали в миналото – да сравним. По онова   време се провеждаше планомерна политика за развитие на регионите и отраслите.

Планираше се какво и къде ще се строи, какви кадри ще са нужни, произвеждаха се и се разпределяха по тези места.

В момента не само че няма идея за такова нещо, не само че липсва управленска кадърност, но и политическата философия на днес управляващите отрича всяка инвестиционна намеса на държавата в икономиката.

Ако – все пак – започне да се провежда целенасочена политика за развитие на страната, то тогава няма да има нужда от груби (разпределение) или скрити (кредити) механизми за закрепостяване, а чрез механизмите на заплатите и социалните бонуси могат да се осигурят кадри където и колкото е нужно.

Но за това са нужни две неща – мислене и труд.

Изключителен дефицит при властимащите.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s