Ще речете – ама, че въпрос задава тоя! Изнасят му изследването на PISA, в което се показва с графики, че сме най-зле от страните в ЕС, а той пита за приоритети…
И ще питам! Защото в момента образованието у нас е без цел и посока – без национална програма, без строги правила, без конкретни критерии, изисквания, контроли.
Е, може да се позаядем, че изследването не е ново, обработвано е досега. Но няма смисъл, за две години надали нещо се е променило кардинално.
Пък и работещите в тази област ще ме подкрепят – нещата се влошават.
И не само в областта на дисциплината и мотивацията. Просто рухва /рухна?/ цялата консервативна, здрава, просветителска система на образованието.
На нейно място ни налагат обучаваща.
Тихомълком, с много приказки за полезността от практическото обучение, за вредата от теоретическите знания, децата се превръщат в полуграмотни бачкатори и потребители.
41% от дечурлигата на 15 години били функционално неграмотни. Имали затруднения с четенето /няма да използвам като още по-лош примерминистри, депутати, джурналюги, дето връзват на фльонга и най-простите си мислички/.
Няма данни къде и как е провеждано изследването, но не бива да го отхвърляме. То е просто официонализиране на общественото мнение – НИВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПАДА!
Но това са констатации, да видим причините.
А тях ги знаем, повтаряме ги, обаче… Обаче, тези, от които зависи ръководството на системата, не само не ги забелязват, ами усилено задълбават трапа.
Причините – видно е за всеки, свързан с тая област на живота, са в учебните програми, липсата на квалифицирани учители, на експерти, които да им помагат.
Кой пише тия програми? Кой ги одобрява? Кой ги контролира?
Чиновниците в министерството. И политиканите, заели временно меки кресла там.
Лоши програми – некадърно навързани нечии намерения, льопнати изкуствено намерени някъде възгледи, красиво формално навъртени наукообразни формулировки.
И, разбира се – нецелесъобразно и повърхностно нахвърляне на теми, уроци, задачи в невъобразимата смесица на стилове.
Пълен хаос – началото на планираното разрушение.
Липсват квалифицирани учители… Имаше… И някои се пенсионираха, други избягаха, трети се примириха.
За съжаление, в епохата на пазара да се мъчиш да привлечеш кадърни кадри с патос и розови слова е просто глупаво. Освен, ако не е умен начин за разбиване.
Така е и с експертите. Дали публиката е наясно, че в инспекторатите седят едни хора, на чиито врати надписите „експерт по…”, са единственото доказателство, че са експерти? Според служебната йерархия. По знания, умения, акъл дори… карай, даскалите им свикнаха!
А в образованието няма приоритети. Кое е важното – всеобщата грамотност или даването възможност на знаещите и можещите деца да се развиват?
Ще кажете – ами има елитни училища за по-интелигентните. Има елитни. Или – „елитни”. В които и тая година се влиза с тройки. А някъде дори без изпит – по „вътрешни правила”.
Тройкаджии в елита… Или елит от тройкаджии – чели само „Винету”, невладеещи родния език, неумеещи елементарно съждение да изградят и аргументират…
Децата изкарват някакви оценки, родителите с радост ги предават за през деня в училището-гардероб, даскалите работят, колкото им плащат за едната евентуална пенсия, чиновниците отчитат дейност…
А образованието спокойно лети стремглаво надолу… До дъното не остава много. Та засега само 40% трудно четат… Като станат 100% – тогава ще му мислим!