Гледах реклама. Нямаше как – тъкмо си правех сандвичи, пък за да прехвърля трябва да мия ръцете, да се пресегна…Абе, викам си, ще устискам малко тъпотия, я как издържах 42 години брак…
На екрана вървят някакви хора – замислени, загрижени, нещастни…
И се появява виолетовата крава…
Ей, това швейцарците не само са грозни – знаете стария виц: страната почва там, където кравите стават по-хубави от жените, ами са и тъпи…
Все се появява някакво говедо, дето да им дава акъл, да им повдига самочувствието, да ги води в живота. Ние нашите говеда барем се лъжем, че ги избираме с гласуване. И си знаем, че са добичета…
Ама швейцарците направо ги очовечват… Та остават с надеждата да поумнеят поне колкото добитъка си…
Оная виолетова крава, ви казвам, се появява. Поглежда забързаните смачкани хорица, вади нещо и почва с копито да помпа паважа. Той се надува на вълнички, стават трапища, хората се олюляват, понасят се насам-натам, почват да се хилят по швейцарски – като напасли се с коноп крави…
И така ставали щастливи…
Брех, че лесна работа, брех, че ясна рецепта!
Оставяш паважа, асфалта, плочниците да се нагърчат и се кефиш…
Та тогава у нас трябва да живеят най-най-най—щастливите идиоти на света. Я вижте улици, шосета, магистрали ако щете…
Щастието направо бълбука, а на места откровено блика на фонтани…
Яма до яма, трап до трап, цели окопи от времето на последната война зеят около ни…
И защо не сме щастливи?
Поне по рецептата за говеда…
genek 