„ТРИТЕ ВЪЗРАСТИ НА О,КИНИ-САН“

Имаше в София – на „Клемент Готвалд” 4, един Дом на българо-съветската дружба.

С библиотека.

Страхотни книги!

И до днес се чудя дали ще намеря петтомника със сценарий /издание нейде 1949 година/, някои книги – типични за времето, като тия на Иля Кремльов и  така нататък раритети.

Та там попаднах на една книга, която издирвам усилено – макар да зная, че няма да я намеря. Валентин Пикул – „Океанский патруль”.

Споменавал съм за пиетета ми пред морето и моряците. Та погълнах бързо дебелата книга и потърсих други.

Това, което ми хареса в Пикул, е сплитането на историята и емоцията.

Просто искам да намеря български писател, който така откровено да възпитава в патриотизъм – в рамките на национализма.

Няма какво да се лъжем – нито интенационализмът, нито глобализмът ще превземат света.

Човек е родово същество, не винтче в машината. И той предпочита своите – близките, роднините, еднокръвните. С които може да се кара и воюва, но забравя противоречията пред лицето на общ враг.

Затова и съветската власт не харесваше Пикул, не се нрави много и сега.

У нас се появиха отделни творби.

„Трите възрасти на О’Кини-сан” – Валентин Пикул, „Народна култура”, 1986 година.

Обърнете внимание – преведена е от „Нева”, 1981 година. Пет години за съгласуване и разрешение.

А това е една реалистична история за живота на двама души, срещнати от случайността, обикнали се, умрели заедно.

Руският млад мичман и японската девойка под наем. Която му ражда син, която го чака, която е готова на всичко заради него.

И той – станал адмирал, с четирима сина – от японката един /загинал при Цушима/, от рускинята трима – един потънал пак при Цушима, друг убит в Първата световна, последният комисар в Червения флот.

Плавания, екзотика, войни, смърт, любов, балове, празненства, интриги…

Изключително интересен роман…

Заслужава си четенето!