Тръгнал един познат да купува жилище. Разбира се, обърнал се към агенция. Градът му е голям – столица е, няма как да разбере къде какво се предлага.
Дали му разни оферти. Харесал си тая – оная, отишли да разгледат апартамента. Видял вътре доста мебели, направил си сметката, че някои са нови или почти нови, други ще закара на селото си – техните да се подновят малко.
Уточнили подробности с брокера – толкова пари, начин на плащане, полемане на разноски. И попитал за мебелите. Брокерът рязко отхвърлил питането – собственикът не искал да продава обзаведен апартамента, имал планове за мебелите.
Къде пък два-три дни след това – както става обикновено в хаотичната ни реалност, моят приятел се запознал със собственика. Ей така – хептен случайна случайност. Оказало се, че всичко е наред, няма разминавания…
Само дето на въпроса за мебелите оня се учудил – та той продавал апартамента мебелиран?
Но явно брокерът си направил тънка тарикатска сметчица, рекъл да припечели още малко – де да знае човек, че планина с планина не се срещат, ама купувач и продавач…
Та получил мебелите, теглил в лицето на брокера едни старобългарски приказки и почнал да се чуди – защо са му на гражданина тия лъжливи посредници? А посредниците са навред. За продажба и покупка, за народно събрание, за министри…
genek 