Въстанието на Ивайло /ако е въстание и ако е Ивайло/ е благодатна тема за литературата.
Бедните, смазаните, ограбваните хора – внезапният бунт, изникналият от низините лидер. Смел воин, умел водач, народен човек.
Говорихме за “Ивайло” на Загорчинов и “Тлееща жарава” на Евгени Константинов.
Сега пред мен е друга – почти неизвестна книга.
“Побратими” – Димитър Рачев, “Народна младеж”, 1960 година.
Романът е посветен на годините преди въстанието. И завършва с набързо разказаната му история.
В тази книга централен герой е пак Ивайло – но като основен елемент в средата на огромен свят. Много герои, конфликти, развитие на образите.
Пред нас са показани детството и младостта на Ивайло. Буйно дете на бедни селяни, често попадащо в драматични, дори трагични ситуации.
Много внимание е отделено на селските недоволства. А богомилите са показани едва ли не като идейни поборници срещу феодализма – нещо, което изобщо не е било. Но…социалистическо изискване.
Авторът е бил журналист от средно ниво, познава страната и народа ни, а по времето на излизането на “Побратими” е чиновник в ОНС Стара Загора.
Заслужава си четенето!
genek 