Казвам на жена ми: „Отивам да поработя…”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”…
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа…”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари…”
Мъжко скептично: „Да, бе…Те, мутрите, най-много работят…”
Женска логика: „Това твоето е хоби…”
Мъжки реализъм: „Ама вярно, ще знаеш… Това – робите – били все хора с хобита… Ни пара им давали, работели непрекъснато… Хоби, бе… Пари не носи…”
Женска контра: „Получавали са храна и покрив…”
Мъжки разум: „И защо никой не иска да е роб, щом има такова хубаво заплащане…Впрочем, вчера като ми прибра парите от заплатата – аз роб ли съм?”
Женска демагогия: „Каква е ползата от всичко това? А? Каква е?”
Мъжки сарказъм: „Ами ползата от твоите кремове и мазила?”
Тук – тишина. Сърдита, нагнетена… Появява се чаша с кафе – за успокоение…
Женски хоризонти: „И защо не напишеш нещо – пари да изкараш?”
Мъжка вселена: „Защото не ми е интересно това, което се заплаща. А и имам все още лице, не ща да стане сурат…”
Женски поглед: „А?”
Мъжка заядливост: „Ами мисли малко… То сега джурналята хептен не мислите… Важното е да се запишат безгрешно думите на някой си и никакви анализи на смисъла им…”
Женска практичност: „Ама от това парите идат… Пък ти само се плюнчиш и кефиш…”
Мъжки мироглед: „Абе, то и магистралките се плюнчат и кефят… Даже пари получават… Но пуста архаичност – не ставам за педал…”
Женски мечти: „Видя ли по телевизията оня гей какви дрехи носи… И колко е тънък, романтичен…”
Мъжки похват: „Ама така може ли… Що не го вземеш?”
Край на разговора…
Мъжът след малко сяда и се захваща да работи. По хобито си…
genek 