ледам на улицата една моя позната. Младо момиче, завършило преди три години гимназия, не иска да следва под предлог, че няма пари.
Заприказвахме се – кой какво прави, как я кара…
И ми разказва, че нещо не й се работи сега, изкарала достатъчно пари за живот.
Оставих противоречието има/няма средства. Питам я любопитно – къде работи през тия години.
Ами, вика ми, изкарвах от време на време нещо, направя едни 5 000 лева и спра. После другаде…
Изглежда съм я погледнал многозначително, както аз си знам, та побърза да уточни „Не, не като Мегито /една много свободомислеща позната/.”
След което ми изложи особеностите на специфичната й трудова дейност.
Оказва се, че изкарвала пари с решаване на листовки.
На изпитите за шофьорска книжка.
Сяда, решава, всичко става качествено – добре се е подготвила. После разменя отново листовките със съседа си. Най-често циганин.
Естествено, нея я късат, той печели.
И тя печели – всяка седмица взема пари – чисти, без данъци и осигуровки.
Три години – готово! Накрая се явила за своя книжка, взела я, разбира се – хич не е глупаво момичето, само мързеливичко е.
Нямах време да я попитам няколко важни неща.
Например – какво ще стане, ако неграмотният циганин попадне в джунглата на знаците и оплете нещата?
А – недай си, Боже! – удари някого или нещо?
И се чудя на проверяващите. Вярно, уж усложниха нещата, уж контрол, уж записи… Абе, как не забелязаха, че едно девойче се явява често на изпит?
Вярно квесторите се сменят. Но да не са обратни? Защото тя е интересна мома и квесторът да не впери поглед в нея… Освен, ако е от другия тротоар…
Та ето – има работа за младите, има. Научихме ги да мамят, намериха си поприще в живота.
Защо не – я как един политикан се прави на девица с десет деца…Или друг с вълшебната тъща…
Ето, пак отидохме в политиката. И моралното блато в нея.
Поради което спирам…
genek 