Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили). Има още
За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Има още
/Питер Брьогел-Стари – „Падането на Икар“/
Навън беше мъгла, после дъжд, студен вятър… Зима ли иде? Я, то било краят на октомври…
И се сещам за Смирненски: „…на живота сивата мъгла.“ Има още
Преди няколко години в Дания спряха влаковете по една крайбрежна линия. Някой отрязал кабелите. И аз предположих, че циганите са стигнали вече Атлантическия океан. Има още
Видях странно заглавие – непознато ми.
А би трябвало да го зная. По него време съм бил на подходяща възраст, за да обърна внимание на книжката. И с паметта съм добре… Има още
/Никола Пусен – „Царството на Флора“/
Като предизборно…
Нечии проблеми са решени с изборите, нашите продължават и след тях… Има още
То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. Има още
Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата. Има още
Не за първи път представям книга от „Библиотека „Лъч”.
Библиотека, която беше търсена – и то много, много търсена. И то в ония времена на дефицит на всичко. Има още
genek 