ПАЗАРЕН СПАЗАРЕН ЖИВОТ

Резултат с изображение за бит пазар

Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?

Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си траем – знаем си от историята как да действаме.

Дедите ни са били много свободолюбиви. И в робство да ги карали – пак не работели. Та спазваме традицията. Занимаваме се само с леки неща.

Един познат се заел бизнес да върти с приятеля си. Продал му стол за десет лева. А на другия ден онзи му го предложил за двадесет. Нашият го купил и сетне му поискал тридесет. Така, докато един ден се оказало, че приятелят му продал стола някому за стотачка. „Пфу, рекъл познатият ми – тъкмо завъртяхме алъш-вериша и ти пресече далаверата!”.

Важното е цената да се вдига, парА да пада. Миналата седмица потърсих квартира в големия град. „Готово – вика едно брокерче ли, дилърче ли, далавераджийче ли – имам едно място. Като за теб – център, хубава земя, удобства”. Плахо попитах за цената. „1000 лева квадрата” –казва и не трепва. Какви хиляда лева, какво чудо?

А той обяснява – моят квадратен метър е точно тоалетната в апартамента. Мога дори да спя на седалката. И временно да я отстъпвам на другите съквартиранти. Срещу заплащане, де. А пък зад ъгъла има кафе-бирхале-механа-гараж без тоалетна. Схващам ли играта?

Добре де, викам аз, ама защо казваш, че земята била хубава – да не би гладиоли и аспержи да отглеждам на нея? А той снизходително ми обяснява: „Мой човек, това е злато земя, плодородна. Вярно, само цени растат на нея, ама какви цени!”.

А нашите политици са станали търговци и от нищо не трепват. По избори викат „Дайте ни година власт и ще нахраним народа. Дайте ни сетне още една година – и ще го нахраним втори път!”.

Но за тях да не говорим. Те са монолитни. Защото на глупаците мислите са близки и така се обединяват в партии.

Пък сетне ние се тюхкаме – къде отиде щастието? А то е като политиците – по чужбина, където се юрнаха да се спасяват децата ни.

Макар онези там също да не са очаровани от нашенската битпазарна философия.

Казва ми приятел – продавал шуби нейде по чужбинско. И предложил на дамичка да вземе хубава кожена дрешка. Оная се стреснала: „Шуба от български заек? Ама защо гледа така страшно?”. А нашият вика: „Била ли сте в България? Не? А той е бил!”…

Но, това е реалността – спазарена и продадена. Затова – стига оплаквания, дайте чалга!

И да услади „Оуейс” и най-тежките ви дни!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s