КАПИТАНЪТ

Свързано изображение

Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…

Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изисква твърда ръка и целенасоченост, а не обсъждания и гласувания.

Затова – всякакви коментари при нас са забранени. Никакви фракции! Щото – каква демокрация е това: днес с един акъл в една фракция, утре с променено мнение в друга. Корабът мнения и акъл не ще – иска твърда ръка върху кормилото…

Още повече, че и крайната цел е забранена тема. Каква е полза да се хвърчи из някакви фантасмагории? Реалността е тук, наоколо ни. Вода, вода, вода – и корабът в нея. Международното положение е ясно, ние сме в центъра, Аз… Аз провеждам, да речем, курс по проучване и прилагане на Брауновото движение. Новият стил в корабоводенето вредни егоистични елементи се опитват да интерпретират като неинформираност и некадърност, макар това да е добре организиран курс в нищото, което ни обгръща. Полезно е. Е, не всички го разбират, но е необходимо. Поне Аз така го разбирам и Аз така управлявам…

Необяснима е непрекъснатата нужда от непремерени публични изказвания, рязко контрастиращи с избраната от Мен обща корабна стратегия на обществото Ми.

Нещата са правилно и логично разпределени. Управленските приоритети са Мои. А отговорността е обща. Няма как сам хем да командвам, хем да нося тая пусна отговорност. Нещо има и за демоса…

Поне за Мен е необходимо. Така не е нужно да давам отчети никому и за нищо…

Ако, обаче, се наложи – ще отчета грешки, ще се обновя… Макар основната вина да е в моряцте и пътниците. Дребнави люде… Липсва им мотивация. Искат всеки ден да ядат – и то по няколко пъти. Пренебрегват нашата велика преходна цел, грижат се само за стомасите си…

С подобни хора велики пътешествия не се извършват… Пречат на постижението – да извървим пътя… Как – до къде? Нали ви обясних за целта?

Но се налагага търпя тия егоисти, искащи да живеят днес и за себе си. . Други нямам. Ако можеше да ги заменя… Обаче…

А им предлагам всяко утро ново начало. Начало на надежди…

Затова – да гледаме позитивно безкрайните вълни. И да не търсим нещо на хоризонта. Каквото ни трябва, тук е. Кораб, път, капитан…

Аз…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s