/Едмунд Адлер – „Детство“/
Позатопли се. Уж. Ама си е студеничко. Пуснах климатика една заран, постоплих, пак го спрях. Не съм по жегата, но наистина застудява. Е, зимата иде. А после се надяваме на пролетта. Да се хванем на зелено, както викат хората… Има още
/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…/ Има още
Абе, както ми обясниха – хич не разбирам от просвета и образование, но… Хайде да кажа още нещо… Има още
Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението… Има още
Наскоро ви представях друг Кен Фолет. Авторът на исторически романи, специалист по средновековна архитектура – най-вече катедралите. Има още
genek 