Джон Миле – „Офелшя“ |
Това усетих, когато опитах специалната торта. Повтарям – бисквити, крем, мед. Толкова! Има още
Джон Миле – „Офелшя“ |
Това усетих, когато опитах специалната торта. Повтарям – бисквити, крем, мед. Толкова! Има още
Нещо лекичко се променя в действията – по-скоро в думите – на медиите у нас. Оставям настрана НПО-шките, Пеевските и Прокопиевите слуги. Те си имат господари и изпълняват съвестно, макар и некачествено /джурналя се купуват, акъл няма как!/ поставените задачи… Има още
Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година. Има още
Бях нейде в пети клас май, когато за пръв път връхлетях на книгите на Марк Твен. Буквално връхлетях – като ураган. Изгълтах „Том Сойер” и „Хък Фин”, прочетох „Един янки в двора на крал Артур”, дори „Животът по Мисисипи” за една вечер погълнах /какво ли съм разбрал?/. Има още
/Джон Констейбъл – „Скачащият кон“/
Някакъв психар нападнал момиче във влака и, след като не получил очакваното, искал да я убие. Интересно – а защо е очаквал любовни ласки с непознатата? Смятал се за неотразим и бил възмутен, че някаква си там му отказала? Има още
…Помните ли? Този път не директорът, а партийната секретарка излезе пред събралия се колектив. Дръпна една реч в смисъл „Другари, дайте да дадем!”, обясни къде е зоната за хигиенизация от трудовия колектив, добави нещо за идващия празник и за нуждата от благодатен безплатен труд в името на светлото социалистическо настояще и блестящото комунистическо бъдеще… Има още
Чашите замръзнаха за миг във въздуха, после се чукнаха леко и от тях се отрониха няколко капки, които прогориха дупчици в дебелия дъбов плот. Пиячите не им обърнаха внимание – хубавата „Адска напитка“ беше нашарила всички маси. Кръчмарят Мефистофел скоро щеше скоро пак да сменя обстановката – нейде след век или два. А може и повече. Кой да ти знае – тук времето не вървеше. Има още
Днес няма да ви представям толкова една книга, колкото едно издание. Има още
/Георгий Дмитриев – „Луна над морето“/
За кой ли път се убедих как се разминават… Големи приказки, гръмки названия, шумни обещания… И реално – вакуум. Даже не въздух. Има още
Международната природозащитна организация /WWF/ заяви, че хората продължават да унищожават природата. Като, например, не обръщат внимание на изследванията на някакъв холандски университет, който разработил индикатор, за да провери колко вода отива за чашка кафе. Има още