Е, днешните книжки не бих ги препоръчал на сегашните деца. Едно, че са в стила на съвсем друго време. Второ – наистина това поколение няма да ги приеме.
Не са лоши, бива ги. Но са си част от миналото.
И са интересни за мен като белег на времето.
Нищо повече.
Но – трябва да се познават. Поне информационно.
„Скъпоценният камък” – Андрей Гуляшки, „Народна младеж”, 1956 година.
Една от първите книги в „Библиотека „Приключения и научна фантастика”.
№ 14 – след „Тримата мускетари”, „Капитан Немо”, „Звездни кораби”, „Белият зъб”…И преди „Остров Тамбукту”, „Последният мохикан”, „Конникът без глава”…
Книгата отговаря на изискванията – опит за научна фантастика е. Скъпоценният камък е берилий. Разказът е за една експедиция в Родопите /Гуляшки много обича този край и фактически в поредицата за Авакум Захов най-хубавото е разказ за природата и хората там/.
Има лоши – ония, бандитите. И, разбира се, младите кмсомолци, които заедно с опитните геолози и жителите на планината, дават отпор на врага.
А, има и някои типични за Гуляшки опити за философстване. Например – „Щастието е стремежът към красивото”.
Другата книга, чието действие пак е свързано с пещери, изледвания, разследвания, приключения, си е откровенод етска.
„Тайната на стария рудник” – Васил Ченков”, ДВИ, 1973 година.
Честно казано, аз съм скептик към подобна тематика след „Съкровището на цар Садала”. Хареса ми тая книга и следващите ги сравнявам с нея. Но – времето ли, промените във вкуса ли…
Иначе сюжетът е класически.
Пионери, детско любопитство, търсене…
А насреща шпиони и диверсанти…
Но нашите…
В началото, впрочем, има малко политнекоректност – авторът вижда преза очите на главния герой турчетата и помачетата като…Абе, не ги обича!
Е, накрая се сприя телява с едно помаче. То си е очаквано….
Накрая вече става пародия – „Те – предатели, бандити, шпиони, диверсанти – идат по всякакви пътища да узнаят тайните на нашата родина. Но нашите разузнавачи, нашите граничари, миньорите, старци и деца вече знаят да бдят и…”
Не, от познавателна гледна точка…Има нужда…
Заслужават си четенето!
genek 