1 НОЕМВРИ

Резултат с изображение за „будители“"

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.

Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен историческия спомен.

Макар да е за чудене как цивилизованите нации хем живеят в реалността, хем успяват да почитат миналото си. Дори, когато то е на някакви си два века възраст.

Не е нормално другото – във всички речи през този ден се чуват признания колко са необходими днес будители, призиви към хората на просветата и културата да следват примера им, съжаления защо толкова много професионалисти има във всички области на битието, а липсват ентусиасти-просветители.

Което показва – или речовитите господа нямат понятие кога живеят, или просто логореята им избива в поредната демагогия. Защото историческата почит към миналото и дедите ни няма нищо общо със задачите на днешния ден.

В който няма място за будители.

Все пак има някаква разлика между двете епохи. Поне век /а от времето на отца Паисия – два века и половина/ хронологически.

И куп други подробности в реалността. Като например липсващите тегоби – робство, безправие, икономически окови, религиозен гнет, изостаналостта в мисленето, общественото развитие, техниката и технологиите.

Или май прибързвам?

Да, велики дела са извършили будителите. И най-голямата им заслуга – отворили са очите на простия народ кой е и какъв е. Бавно, с четене на книги, с постепенно просвещение. И с много мъка преодолявайки желанието да се скриеш от действителността в илюзията на самосъжалението, примирението и подчинеността на обстоятелствата.

Защото отговорност за ставащото се търси от създателите на реалността. И затова е по-добре да не се захващаш с несвойствени за роба неща, камо ли да поемеш отговорност за себе си поне.

Но днес…Когато информация има навред – стига само да пожелаеш да я намериш и ползваш? Когато знанията се поднасят в систематизирано състояние – остава само да ги получиш? Когато техниката и технологиите ти дават възможност да се развиваш личностно, професионално, цивилизационно?

И пак да очакваш някой да те разбужда? Пак някой да те освобождава? Пак някой да те демократизира?

Трудно, много трудно се живее днес…

А кога е било леко? И не е епохата, нито пък икономиката оправдание за собственото ни нежелание да се пробудим, да се огледаме, да се изграждаме като хора, българи, европейци.

Вината си е наша. Лична. За която няма оправдания.

Като това завоалираното – зле сме, губим морални ценности, затъваме в делника…

Защото, видите ли, нямаме будители!

Пак някой друг е виновен! Пак ще сме като дете в яслата – „Моля, госпожо, някой ми пика в гащите!”. Пак ще чакаме да ни будят, освобождават, демократизират.

Е, днес няма будители.

И няма да се появят – всеки носи отговорност за себе си. Останалото е история.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s