ЧЕТИРИ СЪБИТИЯ ЗА ТРИ ДНИ

Резултат с изображение за „задушница“"

Три календарни събития се сблъскаха тия дни. Честването на народните будители, Задушница и Хелоуин. Един официален, един народен, един вносен. Плюс нечий празник – изборите.

И, разбира се, верни на маймунско-подражателската си същност доста бивши организатори на манифестации за 7 ноември прехвърлиха силите си за Хелоуин. То не бяха предавания, не бяха филмчета, не бяха разяснения. Един вестник дори излезе с цветна картинка отпред. Отначало помислих, че е портрет на Башбакана, но след задълбочено вглеждане разпознах, че е изрязана тиква. По случай големия световен ден.

Макар такъв да няма заложен в традициите на народа ни. Вярно, лятно време ходехме с една издълбана диня със свещ вътре, ама ей така, на игра и без определен повод. Вярно – имаме си и ние ден за маски. Заговезни. С кукерите и танците, с цели ритуали. Смислени и укрепени от народните вярвания.

Не повод малките да хойкат по домовете и да просят лакомства. Дори Валпургиевата нощ в Западна Европа на 1 май е по-смислена и древна забава от нововъведенията, дето ни пробутват предприемчиви търгаши.

Защото Свети Валентин, опитващ се алчно да измести Трифон Зарезан, Хелоуин и куп други новоизмишльотини са си чисто комерчески празници. Всичко се пречупва през призмата на печалбата. Излизаш, примерно, от някаква симулация – „Стар Трек“ или друго подобно, още си замаян от технологичната „реалност“ вътре и те пускат през шопа. Който е пълен с какви ли не боклуци. И всеки граби, ошашавен от преживяното. С което материализира хубавото си настроение в парични за някого наслоения.

А подобни бизнес празници у нас нахлуват заради синдрома „селянче в голям град“. Тоест, бърза мимикрия – поне от пръв поглед да не те разпознават, пък за после… Ще видим.

И по остарелия, но ефикасен тертип – престараване. Така навремето СССР беше превелик, Адам, Ева и слоновете бяха руснаци – та чак до повръщане.

Макар че погледнато от гледна точка на народопсихологията, един ден на маскиране и всеобщи маскарлъци няма да е излишен. Представете си, оглеждаме се веднъж годишно и си казваме: „Брех, мама му стара! То наистина всички са маскари!“. Ама на, от страх да не ни видят комплекса, скриваме го грижливо. Или го завоалираме по чужди обичаи. С което се делим на българи и българета. Като вторите усърдно се опитват да сменят идентичността ни и гледат всичко чуждо с обожание. С което, впрочем, се обяснява и прословутата етническа толерантност.

А у нас беше Ден на будителите. Спомен за някогашните хора. И опит на политиканите ни чрез логореята си да избягат от смазващите ги сравнения с дедите ни.

Както и Задушница. Ден за помен. И хората отидоха на гробищата хем да поразчистят мястото на мъртвите, за които се грижат, /отделно, че гробовете за които се грижат, стават все повече с увеличаване на възрастта/, хем да видят вратата към отвъдното. Терапия, един вид. Дълбоко вътрешна, чисто човешка, национална традиция. Далеч от тиквите, пластичните маски, задоволството от продажбите. И най-вече от кефа, че умело подражаваш на другите в стадото…

Написах аз статията за 1 ноември и се замислих. Всъщност, към кого са отправени последните абзаци? Кои са тези „ние“? Всички? Е, не!

Тогава към тези, които би трябвало да пробуждат народа? Но тук ми хрумна – а защо? Оставям настрани, че в сънят е най-хубавото време за човека. Обаче – я да сравним онзи ХIХ век и днешния ХХI.

Тогава – обществен мрак, незнание, липса на информация, на нормална комуникация…И нужда от хора, които да разказват, да обясняват, да насочват и водят.

Днес? Вестници, информационни агенции, телевизии, радиа, интернет… Къде виждате мястото на будителя?

Седнал пред компютъра и показващ какви полезни /най-вече/ сайтове има? Събрал дечицата пред плазмата и пускащ им филми, непознати за тях? Опитващ се да смеси забавното с нужното – кешки ленивите съвести прозрат нещо?

Е, не! Хайде стига! В новия век няма място за подобни обслуги. Има го потокът знание и информация, може да се помогне със съвет, но да се просвещава…

Смешно! И жалко. Призивът днес да се появят будители е някак си нелеп. Връщане назад във времето, поредно доказателство за деградирането на един народ.

Така че – да оставим гордите и помпозни приказки за съвременни будители. Не би и трябвало да има – обида са за самочувствието хорско.

Пред нас е светът – чети, гледай, МИСЛИ.

Анализирай, създавай си мнение и вземай решения. Сам! И сам носи отговорността за това.

А пред народните будители – тези пламенни дейци в определена епоха и сред определени хора – поклон! Те са изпълнили своята духовна цел – запалили са искрата в българите.

Поддържането на огъня е задача на следващите. И на нас също…

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s