ОТ ДЕНЯ – 42.

Резултат с изображение за „кафене в дъжда“"

Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…

Идва барманката. Учтиво пита:

–     Ще влезете ли? Че тук много духа?

Бързорек съм си и отговарям с въпрос:

–     Че кой мъж се е оплакал от това?

хххх

Обадиха се едни познати. Бургазлии. От „Меден рудник”… Което означава, че не съм сигурен наистина ли са от Бургас…

Та оная нощ ги обрали…

Леко, технично, спокойно отворили вратата на панелния им апартамент.

Огледали наоколо, харесали си телевизора, който бил окачен в една от стаите, взели си и други неща. Предполагам – не за спомен…

Собствениците си спали дълбоко – не усетили нищо…

И, както каза мъжът – за щастие…

– Щото – вика ми – ако ги бяхме сварили, както крадат… Не знам дали щяхме да оживеем…

А, стига, бе… Какво става – обраните се радват, че не са усетили обира… Пострадали, но добре, че е било по-малкото зло…

Казвам го на едно момче – 66 набор, офицер в полицията, и той кима в съгласие.

Обяснява ми:

– Така е… Ако са ги нападнали наркомани – в каквото състояние са… Пак добре, че не са се събудили…

Даааа…

Преди лягане, събличайте се в антрето и оставяйте там дрехи, портфейли, кредитни карти, телефони, пари… Та да не ви търсят в спалнята…

Което, впрочем, не е гаранция за оцеляване…

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s