Помните ли преди години как усилено се заговорваше, че ще вдигат цената на салама? От 2 на три лева. И народът се ядосва, купува туй-онуй /нямаше фризери още/, пък сетне радостно посрещаше новината, че цената станала „само” 2,50 лева.
Това е прословутата „саламена тактика” за въздействие върху масите. Ако си хапваш салам и дойде някой, та ти го вземе – ох, какъв шум ще вдигнеш! Но, ако не вземе целия, а резне парченце – какво толкова? Има и за теб, нали? А сетне още едно, още едно – и пак оставаш без салама, но пък не си стресиран от внезапния обир.
Подобна форма прилагат и днес нашите политикани. С едничка цел – обработване на общественото съзнание. Типичен пример е ограничаването на пушенето. Благородна задача, но с каква цел? Дали не се движим от „ограничаване на ПУШЕНЕТО” към „ОГРАНИЧАВАНЕ на пушенето”. Тоест, в съзнанието да се вкорени безропотна нагласа към съществуването на понятията „забрана” и „ограничаване”.
Без да се замисля човек – а кой, защо, как така ще забранява и ограничава? И смирено да приеме съществуването им – въпреки прогласените му конституционни права, да свикне с движението от умерена форма на ограничение към забрана.
Аз съм противник на пушенето. Обаче нещо ме гложде. Не за някакви измислени „права” на пушачите. А за постепенното налагане на нечии виждания върху обществото…
Контролирането на мисленето е мечта на всички власти. За тази цел се измислят какви ли не благородни каузи. Борбата с тютюнопушенето е само една от тях. Политическата коректност /да не кажеш, че негърът е черен, а афроамериканец. Ами ако се премести да живее в Европа – евроафроамериканец ли ще е?/, етическа толерантност /не бива на глупака да се обяснява , че е глупак. А трябва да се нарече „алтернативно умен”/, мултикултурализмът /в скоро време очакваме обидени зоофили, педофили, геронтофили да поискат повече права, защото са елемент от поликултурализма на света/…
И всичко това е с едничка цел – държавна /чети – на определени личности/ регулация на реалността.
Ограничаването на нещо се гради въз основа на митове, пропаганда, манипулации. В САЩ е виден диктатът на непушещите и непиещи дебели бели жени върху политиката. Което, впрочем, не пречи янките да са твърдо против ограничаването на вредните емисии и генномодифицираните храни.
Подобни ограничения трябва да подготвят човека за глобалистичната епоха. Той трябва да приеме, че в новото време животът му не е негов и обществото /разбирай – държавата/ има право да го променя и насочва.
Конкретният пример с ограничаване на пушенето е показателен. Кой печели от това? На първо място – големите фармацевтични компании, които насочват хората от естествените опиати /алкохол, тютюн/ към изкуствените. На второ място са мафиите – контрабандата винаги е носела големи печалби. И на трето място са политиците с тоталитарна насоченост.
И ако преди пробваха да посегнат на ракията, сега се готвят да ограничат пушенето, през 2020 сексът ли е на ред?
Което означава през 2022 направо живи да се препарираме.
genek 